През 1908 г. българските студенти във Виена отишли на премиера на опера на Щраус и я освиркали. Оперета се казвала “Шоколаденият войник”, била по пиесата “Оръжията и човека" (Arms and the Man) на Дж.Б. Шоу и персонажите в нея били българи.
Скоро след това започнали Балканските войни. Студентите мигом довтасали да се бият за България. Скорострелно ги произвели офицери. Някои оцелели, други загинали, но никой не бил шоколаден войник.
Ярослав Вешин бил чешки живописец. Живял в България, помогнал да се създаде българско изобразително изкуство. Но той не можел да нарисува всички битки, в които българите показали патриотизъм; не като на сегашните наши парламентарни самозвани “патриоти”, които, предполагам, в мокрите си сънища въоръжават България със суперскъпите американски ПВО Patriot missiles, с каквито сега се въоръжава Швeция.
Не мога да си представя какво е да воюваш. Бях на седем войни по света, но като военен кореспондент, не като войник, никога не съм воювал.
Ето цялата история:
Джордж Бърнард Шоу не е англичанин, а ирландец от Дъблин и не се казвал Шоу, а Шо. Той пишел есета, пиеси. По либрето на друга от неговите 36 пиеси - “Пигмалион”, направили неостаряващия мюзикъл My Fair Lady. Наумили си да повторят този успех чрез пиесата Arms and the Man. Там персонажите са двама българи. The Chocolate Soldier, който не стреля понеже вместо патрони е натъпкал паласките си с шоколадени бонбони. На немски го превели по два начина: Der tapfere Soldat и Der Praliné-Soldat. Вторият оперетен персонаж е майор Петков, който казва на българските войници да не се къпят, защото ще настинат. Дж.Б.Шо бил много чистоплътен, казвал да държим тялото си чисто като измит прозорец, защото тялото е прозорецът, през който възприемаме света.
Както се пее: “Велик е нашият войник”. Вярно, понякога не стрелял, щото е “измокрен, гладен, уморен”, и с празни паласки атакувал “със страшния си вик "На нож!”
Шо бил от привилегированите, които не се сражават, устройвали го в Civil Service, където проявявал аристократично пренебрежение към задълженията си. Даже общозадължителните неделни проповеди пренебегвал. Казвал, че е “християнин, сиреч комунист”. Но началниците да не се притесняват, понеже бил и атеист. Обяснявал, че “демокрацията е идеалният инструмент глупавото мнозинство да избира грабителското малцинство” да го управлява. С две думи хлевоуст, L’enfant terrible. Фердинанд - същият максимализъм, но вместо находчивост кобургготско позьорство. Линията Мидия-Енос (по Лондонския договор, 1913 г.) не го задоволила.
Каквото са сега джазът, поп музиката, такова били оперетите и мюзикълите навремето. Емил Илиев-Доктора е душата на успешния джаз фест в Банско. Чух да го питат в радиоинтервю :
- Вярно ли, че и АББА си извикал и ще дойдат?
- Да. -
Ама истинските ли?
Аз лично не знам дали в Банско ще са истинските АББА, но знам, че виенчаните пробутали на американците неистинския Щраус. Казали си: В Ню Йорк няма да разберат. Но там има много разбирачи, много таланти, много всичко. Порги пее I’ve got plenty of nothing, Франк Синатра и Лайза Минели пееха New York, New York, if You can make it there YouI'll make it anywherе. Много е трудно да пробиеш. Такива хитринки там не минават, защото Ню Йорк е неспящо чудовище.
Виенската хитринка не е извинима, но е обяснима. Било преди La Grande Guerre quatorze dix huit (Първата световна война) във фриволната Виена, за която Стефан Цвайг тъй приятно разказал в “Светът от вчера” (Stefan Zweig, Die Welt von Gestern). Още не била рухнала дуалистичната Австро-Унгарска империя, многонационалното културно европейско средище. По афишите на Бродуей пишело Щраус, но публиката мигом разбрала, че по либрето от Arms and the Man на The Chocolate Soldier не чува музика от Йохан Щраус, а от Оскар Щраус, съчинител на песнички за виенските кабарета. Фиаско - с една дума.
Но лъженовините не са изобретение на днешната демокрация. Пресата писала за шеметен успех на оперетата в Лондон и в Ню Йорк.
Българските селяни и студенти се сражавали за България. Те превзели Одринската крепост, която Европа и светът мислели за непревземаема. Атакували на нож твърдини като Булаир.
Главозамаян от своята грандомания, Фердинад проиграл тези победи все едно е във веселото виенско кабаре на Оскар Щраус.
Българските монархисти, “патриоти”, “демократи” и гербери са с нисък IQ. “Левицата” са тепегьози. Лицемерно се възмутиха навремето, когато Доган спомена партийните “обръчи”, а се снишиха непричом миналата седмица, когато видяха “левичар” в ролс-ройс. Факт, гаспада офицеры и вся остальная непьющая сволочь.
Димитри Иванов
http://segabg.com
