Талантливият актьор Филип Аврамов е свикнал още от малък със сцената. На 7 години той кандидатства за Детския радиохор, но след изразителното му изпълнение на стихотворение на Ботев, попада в Радиотеатъра на Националното радио. В НАТФИЗ Филип влиза в класа на проф. Енчо Халачев, но страстта му към музиката се запазва и той участва в мюзикъли, като „Оркестър без име“, „Опасен чар“ и „По полека“, както и в концерт-спектаклите „Бог рок“ и „Бай рок“. Актьорът се е снимал и в някои от най-известните български филми, като „Тилт“, „Писмо до Америка“, „Кецове“, „Шивачки“, „Възвишение“, „Като за последно“, „Чичо Коледа“, „Доза щастие“ и „Голата истина за група Жигули“. Голяма зрителска любов му носи и ролята на заврян зет, в сериала „Домашен арест“. През 2010 г. той печели „Аскеер“ за поддържаща мъжка роля в „Дама пика“, а през 2011-та година Филип е отличен със „Златна роза“ за най-добър актьор, за филмите „Номер 1“ и „Кецове“. През 2017-та той печели и „Икар“ за водеща мъжка роля. Артистът има две дъщери – Рая и Ана, които са голямо вдъхновение за него.
- Филип, на 20 август на „Sofia Summer Fest“ предстои концерт-спектакъла „Бай Рок“, в който ти пееш и свириш на китара и хармоника. Как се чувстваш на сцената като музикант и рокът ли е твоята музика?
- О, става страшен лайф и винаги много се радвам като правим този концерт, защото се получава един голям празник! Невероятно усещане е да се видим с момчетата и момичетата от „Бай Рок“ и да правим рок заедно - ние сме малко като последните мохикани. В спектакъла имам и авторски парчета, като „Няма рай“, на което вече имах една премиера, предстои и втората. Това е социално парче и ми е интересно дали ще хване декиш. Хрумна ми навремето и реших да го направя със Севинч Ибрахим – втората ми съпруга, от която имам дете. Припевът се доближава до нашата действителност, защото днес ни убеждават в ценности, в които ние напоследък не вярваме особено. Рокът е моята музика и изпитвам огромно удоволствие от това да съм на концерт с „Бай Рок“.
- На много голям интерес се радва и твоят моноспектакъл „Защото съм известен“, след който всички зрители излизат положително заредени и с усмивки на лицата. Той изцяло автобиографичен ли е?
- Да, до голяма степен си е такъв, защото от много време насам се опитвах нещо да изиграя и все не ми харесваше, най-накрая реших като не ми харесва, трябва сам да се погрижа и да направя моноспектакъл. Реших, че така ще е най-добре - като не съм доволен все пак да направя нещо, от което да съм доволен. Написахме го заедно с Христина Димитрова (половинката на Филип-б.а.). На 8-ми август играх „Защото съм известен“ на „Sofia Summer Fest“, а през септември ще го представя в страната. Надявам се тогава да успея да го включа и в програмата на моят дом – „Дом Аврамов“.
- Има ли интересни случки, които отпаднаха от моноспектакъла и би ли споделил някоя забавна история от него?
- О, има много – спектакълът имаше цели 12 сценария. За осми август написах и нов материал - за т. нар. чехъли, даже мислех да си направя два чехъла и да си ги сложа на главата. (Смее се.) Мъжете под чехъл са интересен вид хора и даже мисля да направя партия на чехълите - имам определен опит по темата, дори само този от сериала „Домашен арест“ ми стига, защото се чувствам все едно съм го живял този живот. От моноспектакъла ще споделя следната история: Казват, че кучетата много приличали на стопаните, обаче вчера гледам една без куче, но тя верно на нищо не прилича! (Смее се.)
- Кои са плюсовете и минусите на това да си известен в България?
- Плюсовете са, че срещаш прекомерно количество любов и симпатии - не винаги, но в повечето случаи. Сега в Родопите се наложи да спра колата насред поляните, защото един мъж ме помоли, а после вика: „Миче, слизай!“ След това се обърна към мен: „Трябва да се снимаш с жена ми, защото днес има рожден ден!“ След нея поиска да се снимам и с него и с другите от компанията и се започнаха едни снимки... Минусите са, че на известните нищо не им прощават и когато паднат в калта, често виждаме как тази любов автоматично се заменя с огромна омраза - все едно си виновен пет пъти повече! Затова, не дай Боже да паднеш, ще стане голям проблем.
- Как се чувстваш, когато пишат неверни неща за теб?
- Неприятно е. Последният път бяха написали, че съм умрял - бяха сбъркали моята фамилия с тази на нашия голям актьор Филип Трифонов! Има и нелепи неща от сорта на това, че ходя от театър на театър в търсене на ролята на Хамлет! Само като се замисля колко се търси в момента Хамлет в българската култура, направо ще се струпат да го гледат... Някои хора обаче вярват на такива неща: „Щом го пише у вестника, значи е верно!“ Хубавото е, че засега поне гей не са ме изкарвали - има доказателствен материал, че не съм. (Смее се.)
- А какъв човек беше Татяна Лолова, с която си партнирахте в „Домашен арест“ и „Бартер“ и има ли нейни думи, които си спомняш?
- Красив, хубав, прекрасен човек! Тя все още е жива, благодарение на многото фенове, които има. Така е с цялата тази плеяда от ужасно добри актьори. При нас с Татяна моментът с приятелството прерасна в любов и с нея си говорихме по такъв начин. Човек през живота си среща интересни и цветни хора, но като пропусне момента да се заговориш с някой, може да е завинаги. Щастлив съм, че с нея се заговорихме. Помня обичта й, не помня конкретни думи. Спомням си, че по време на работата ни в „Бартер“, дори успях да променя плана за снимки, заради Татяна, защото я видях в едно особено настроение. Сцената нямаше да се получи без това нейно настроение – става въпрос за кадъра, в който тя седи и започва да плаче. Веднага казах на режисьора: „Сега е моментът!“ Тогава за първи път видях оператор да плаче, смятай за каква емоция става въпрос. Трябва да се използват моментите на откровения, защото не ги ли хванеш си дотук.
- А теб лично какво може да те разплаче?
- Мен ме плаши голямата агресия напоследък, защото след като излязох на протест срещу насилието над жени и след това в рамките на пет дни се случиха 10 ужасяващи неща - по две престъпления на ден! Има ескалация и не мога да разбера какво трябва да се случи още, за да се вземат мерки?! Ако управляващите искат да решават по този начин нещата в България, всеки ден ще бъдем на площада. Имаше период, в които всеки ден съм бил на площада, а сега имаме шанс леко да променим Съдебната система. Трябва да има справедлив публичен регистър за престъпниците, а не да чукнеш да провериш и нищо да няма - за какво е свидетелството за съдимост тогава, ако в него не пише, че си лежал в затвора?! Това се отнася особено и за педофилите. В Щатите има публичен регистър за това и брокерите не могат да отдадат жилище, ако има повече от три педофила в даден район, а ние тук ги прикриваме, обаче това са болни за цял живот хора, същото е и с лудите, за които нямало места. Те трябва да седят там, където им е мястото, а не да четем и слушаме за случаи, как някой убил баба си или дядо си, защото нещо не го кефели!
- Виждаш ли някакво решение?
- Трябва да се преревизират тези неща – недопустимо е хора с 15 висящи дела да се разхождат свободно и рецидивисти да бъдат пускани, а после да си скубем косите – защо?! Две висящи дела и влизаш в затвора. Същото е и със случая с двойното убийство – сега бил си признал, че ги е убил, ама предната година пак извършил убийство! Съдиите трябва да си вършат работата. Аз, ако играя така представление и ще ме замерят с домати от тук до Пловдив - господа съдии, вашето представление е целенасочено гнусно срещу обществото. Разликата е, че от нашите представления не зависят животи, а те получават пари, за да бъдат безкомпромисни и от тях зависят животи! Артистите не сме хирурзи и ако сгрешим не е фатално, докато те са от ранга на хирурзите и трябва да режат абсолютно точно. У нас са особено защитени висшите магистрати, при всичко, което се знае за тях и се бавят съдебните производства, защо става така?! По същия начин и за убийството на Митко от Цалапица – „ще изчакаме малко той да отиде в Германия“. Както и когато преди години едно момче беше убило момиче и после отиде в Германия... Чакайте малко! Стана като във вица, когато умрял един циганин и Свети Петър му казал, че в рая не може, а той: а не може ли в Германия? Няма справедливост в България, освен Вальо Топлото, сещаш ли се за някой друг, който влезе в затвора за тези 34 години демокрация?
- Според теб да удариш жена не е ли признак по-скоро на слабост, отколкото на сила?
- Не знам какво да ти кажа, у нас цели поколения са възпитани в бой, като във вица: Мъжът й от Перник я пребил, а тя на сутринта го гледа и казва: стабилен е! Какво значи да удариш някого - и мъж да удариш също е слабост. Насилниците нямат чувство за мярка, като този от Лозен, дето казва: „Поисках пари от него, не ми даде и го убих, поисках от нея и тя не даде и я убих - искам да влезна и да си ги излежа“. Какво ще излежиш - ти си катил и убиец! Има го и големият проблем, че отсрещната страна е съгласна, а при такива трябва да се вземат крути мерки още първия път.
- Както при случая с известния психолог Иван Владимиров-Нав, който стана жертва на човек срещу когото преди това са подавани няколко жалби...
- Аз се запознах с Иван един ден преди да се случи това – много хубав човек и нямам думи за станалото... В Сърбия например, след случая с двете поредни масови убийства събраха 60 000 масови пищова в рамките на 24 часа! Не може да си бил служител на МВР и драстичен психопат и да притежаваш оръжие, или да имаш оръжие без разрешително! Този от Лозен, ако не беше взел пистолета от шкафчето си дали щеше да убие двама души?!
- Ти сблъсквал ли си се с примери на агресия и избиване на комплекси, докато шофираш например?
- У нас все едно се води война, само вчера няколко души бяха убити по пътищата, като повечето извършители имат единственото оправдание – напих се! Какво правим щом си се напил, ще вземем да те пуснем, гледам си свестен човек... Така процедират у нас! Никъде не съм срещал толкова смотани шофьори като у нас! Пет пъти промениха закона за движение по пътищата и не се сещат, че хора над 70 години не трябва да карат. Наскоро щях да катастрофирам, когато един тръгна да прави обратен завой и влезе в лявата лента с пет км. в час и щеше да направи мазало и пастет – ти си за съд и директно за затвор?! Както казвам в моя моноспектакъл по повод шофьорите у нас: Колата е моята бойна машина - влизам и ставам друг човек, даже преди да съм влязъл ставам друг и отключвам безкрайните възможности на българската псувня!
- На фона на всички тези проблеми за културата отново почти не остават средства в бюджета...
- Защо не отделят един процент за култура, след тези 34 години обуначване!? Казват - война е, затова културата страда, защото трябва да сме съпричастни – с кой и за какво?! От вашите 100 БТР-а и всичко в Украйна ще се оправи, даваме им ги безплатно като ковчези, за да защитаваме демокрацията! Аз съм против Русия, САЩ и против всички, които на гърба на Европа печелят огромни пари. Не искам да се съобразявам с вашите велики стратегии за живота и вашите ЛГБТ. В един момент ще трябва да започнем да се борим за хетеросексуалните си права! Абсурдно е, че покрай участието ми в протеста, получих съобщения, че съм защитник на ЛГБТ общността?!
- Ти имаш две дъщери - те ли са твоят стимул в живота?
-Те са най-хубавото, затова се ядосвам. Трябва да се постараем да направим живота по-лесен поне за тях! Аз няма да се откажа да се опитвам, защото те наистина са най-хубавото нещо. Да се замислим за младите - какво ще им оставим, дали същото което оставиха и на нас – нефели, които си мислят че правят нещо, или нещо смислено.
trud.bg
