Великден е! Днес целият християнски свят чества възкръсването на Иисус Христос. То е на третия ден, след като Христос е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. След това Иисус Христос се явява на Мария Магдалена, а после и на апостолите.
Възкресението е основният стълб на християнската вяра. Затова е празник и за живите, и за онези, които вече сме загубили. Празникът отразява в най-пълен вид християнската догма, а именно – вярата във възкресението на праведниците в един по-хубав свят.
Празнуването на Великденските празници по света има различни обичаи според народните вярвания и предания. Яйцата, козунака и агнето са три от основните елементи на великденската празнична трапеза.
Всяка година традицията повелява яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Страстната събота. С възникване на християнството боядисаното яйце започва да се възприема като символ на раждане на човека. Християните се поздравяват с боядисани в червено яйца, символ на Възкресението и любовта на Създателя, по чиято благословия от затвореното яйце се ражда новият живот.
Великден е най-вдъхновеният повод за радост, която всички споделяме в нощта на празничното бдение. По време на тържествената литургия православните храмове събират хиляди поклонници, дошли да се докоснат до светлината на Благодатния огън, символ на Спасението. Точно в полунощ всички се поздравяват взаимно с „Христос воскресе!“ и чудото на Божията любов достига до сърцата на всички:
Освен боядисаните яйца, друга неразделна част от трапезата на празника са обредните хлябове. Обикновено се правят в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се слага червено яйце.
Някоя от тези пити се прави сладка и това е великденският козунак. За първи път козунак се приготвя през 17 век във Франция. Според изследователи на българското възраждане за първи път козунак в съвременния му вид се е появил в Шумен в средата на 19 век.
