Проф. Николай Овчаров, историк и археолог: Притиснати сме да забравим историята си

https://svobodnoslovo.eu/bulgaria/prof-nikolay-ovcharov-istorik-i-arheolog-pritisnati-sme-da-zabravim-istoriyata-si/112457 SvobodnoSlovo.eu
Проф. Николай Овчаров, историк и археолог: Притиснати сме да забравим историята си

Проф. Николай Овчаров следи отблизо какво се случва по казуса ни с Република Северна Македония (РСМ). Търсим го заради скандала около Компромис 18, за да го попитаме защо лобизъм на нашите съседи край Вардар върши работа в Брюксел, а нашата история май никой не я зачита. От него разбираме, че именно там, в Европарламента, е пълно с македонски емисари, които обработват евродепутати и до 2-3 седмици пътят на Северна Македония към членството може да бъде разчистен. Имаме ли полезен ход и защо културното ни наследство се тъпче от наши и чужди - разговаряме с историка и го питаме нямаме ли право на патриотични прояви.

- Стават ли проявите на патриотизъм на българите все по-заклеймявани, проф. Овчаров - ако вземем повод от последния скандал с пилона на Рожен и стигнем до проблемите ни с Република Северна Македония?
- Патриотизмът не се изчерпва с пилони, знамена и така нататък. Той има много по-дълбоки измерения, нещо, което първо трябва да бъде у всеки от нас - аз не смятам, че той е мръсна дума, както вече твърдят някои хора около нас, напротив. Той има своето място и това се показва, като погледнем всички 28 страни в ЕС - нито една от тях не е подценила своята история, своите дадености, някои са много малки държави, но и големите като Германия, като Франция тачат своята история и не биха дали и сантиметър от нея. Друг е въпросът, че те са разбрали и това е нещото, което ние на Балканите трябва да направим. Но от друга страна, прояви от този тип имат своето място. Нека да афишираме понякога своите чувства било със знамена, с носии, които също са много оплювани напоследък. Те имат своето място, без това нещо обаче да премахва дълбоките основни на патриотизма, които трябва да ни държат към нашите корени. С патриотизма по никакъв начин не премахваме нашата принадлежност към ЕС, напротив - така е записано в устава на общността. Ние сме 28 страни, всеки със своето минало, история, ценности. Всъщност, именно тези патриотични моменти са цветът на всяка една от тези държави.

- Но защо сме атакувани, когато кажем, че браним нашата история?
- Аз много съм мислил по въпроса и нямам краен отговор. Съществували са винаги тези атаки, но се засилиха особено много след промените през 89-а година. Знаем и по случая на Възродителния процес, и по случаите с Македония, че има хора, значителна част от тях се свързани и с предишния режим, техни потомци, които се превърнаха в яростни защитници на някакви псевдоразбрани европейски ценности, които едва ли не трябва да премахват патриотизма, трябва да премахнат националното чувство. Бих направил една аналогия, далечна и неслучайно казвам, че много от тези хора са потомци на тези, живели по времето на режима Тодор Живков и по-рано. Припомням си какво господство в идеологията на ранния комунизъм, ранния социализъм имаше през 50-60 години на миналия век - господстваха идеите на пролетарския интернационализъм. Ако си припомним какво представлява през този период, това е много важен момент, защото е свързан и с македонската тематика - тогава се казваше стига вече с националните чувства. Тогава именно Георги Димитров и другите комунистически водачи правят своето национално предателство, когато практически дават Македония на Югославия. Тогава именно хората от Пиринска Македония са принудени да се пишат македонци насила и върху това се изгражда до голяма степен и сегашната основа на македонизма. Пролетарският интернационализъм, в който се казва: стига, нации няма - подозрително приличи на това, което либералите днес правят. Просто поразително прилича, което означава, че те имат един и същи корен. Левите либерали - така наричат днешните хора, които имат подобни възгледи. Дали това ще бъде пролетарският интернационализъм от 50-те или днешните леви либерали, това води до едно - до това ние да губим своята история, своите устои и тук точно идваме до въпроса за Северна Македония. По същия начин както през 50-те години днес ни карат да забравим историята. Казват не - стига с тая история, нека гледаме да правим икономически проекти и т. н. със Северна Македония. Многократно аз и хората от Националния кръг „За Македония“ проф. Пламен Павлов, проф. Анна Кочева, Спас Ташев и пр. сме казвали, че ако не се решат историческите проблеми, няма как да бъдат решени и икономическите. Защото въртим, сучем, пускаме самолети до Скопие, пускаме псевдопроекти, от които нищо не е реализирано, и в крайна сметка от Скопие отново ни го казват - ако вие не си оттеглите своите искания в сега станалия известен Компромис 18, няма да има нищо. Така че ясно е на всеки, че без намирането на истински компромис по въпроса за Северна Македония, който е свързан с историческите и езиковите проблеми, ние няма да можем да решим въпроса. Ето как започнахме от пилона, но в крайна сметка постигаме до Македония.

- Преди ден върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел заяви, че няма пречки за присъединяването на Северна Македония. Междувременно Илхан Кючюк изтегли доклада си. Но този фон чува ли се българският глас в Брюксел, вие често пътувате до там, или по-скоро лобизмът на съседите жъне успехи?
- На 1 юни бях там във връзка с Перперикон, не с РСМ, но тогава Европарламентът буквално беше пълен с емисари на Северна Македония, които обработваха евродепуати. Аз го видях с очите си. По отношение на Компромис 18 буквално същия ден, когато излезе статията му в „Труд news“, ми се обади Илхан Кючюк, говорихме с него. Аз не се съмнявам, че той търси компромис с РСМ, но наистина положението е много трудно. Наистина Северна Македония буквално поставя ултиматуми на ЕС, а в тази ситуация, която имаме - войната в Украйна и всичко останало, явно ЕС бърза да реши този въпрос. Притиснати сме до стената, но ние трябва да продължим да отстояваме своята теза, без да я изоставяме, защото точно на това се надяват в Скопие - да вдигнем ръце и да кажем хайде стига вече, в името на европейското бъдеще и т. н. Аз съм го казвал и в последната ми статия за „Труд news“, и в много други - ние сме направили своя „Компромис 18“. Той е, че до 1944 години ние имаме обща история, общ език, след това идва македонската идентичност. Така че ние сме направили нашата част, сега е време и РСМ да направи своя компромис.

- Разбрахме, че РСМ търсела 80 депутати за промените в конституцията и до две седмици текстовете щели да влизат за гласуване. Но ако наистина се стигне дотам и българите бъдат признати в конституцията, това означава ли, че ние няма да имаме никакви изисквания повече и че пътят на Македония към общността ще е разчистен?
- Не е разчистен. В този Компромис 18, който неслучайно е увъртян до такава степен, че накрая не знаем за какво става дума в него. Там има 33 поправки и излиза, че в тях са всички други неща, които са важни за България. И езикът на омразата, и езиковите спорове, въпросът за историята - историческата комисия все още не е закрита и се надявам да не бъде. Точно тези неща ние трябва да продължим да ги говорим, да бъдат скрити в тези митични компромиси. Разбира се, вписването в конституцията е важен момент, но то не е краят. Това нещо е казано и в договора, и във френското предложение и т. н. Казано е, че във всяка преговорна глава ние ще можем да говорим за нещата - те трябва да бъдат поставени непрекъснато.

- А какво всъщност се случва със съвместната историческа комисия?
- Доколкото знам не се е събирала - може би само 2 два пъти след френското предложение, и то безуспешно.

- Чуха се мнения, че понякога България създавала впечатление в Европейския съюз, че сме били безидейни и пасивни по отношение на югозападната си съседка - така ли е?
- Наистина е така, защото оставихме тези неща на нашите политици и нашите евродепутати. Нищо лошо, това им е работата, но заедно с това, ние трябваше да излезем и много по-рано да започнем да говорим. Сега, не знам дали е късно или не, но аз от много време предлагам, че ние сме готови да направим тези совалки, да се говори повече. В края на краищата, до 2-3 седмици казват, че ще се решават нещата - ние закъсняхме много, но това не означава, че трябва да спрем.

- Но ако наистина се бърза толкова много в Брюксел, какво ще се случи с инцидентите и с нападенията над хора с българско самосъзнание - последният случай е от 14 юни, когато Бекир Кадриески, който е съпредседател на сдружение на българи в Струга, пострада, ще има ли заподозрени поне?
- Това нещо е особено важно. Инцидентите станаха главно след приемането на френското предложение миналата година по това време. Това показва, че всъщност македонската страна вместо да отива към решаване на въпроса, тя всъщност изнагля. Разбира се, че нашата дипломация трябва да поставя въпросите за тези нападения и то по-често, а не само да се разминаваме с някаква полунота и да преставаме да говорим. Аз не знам как ще действа Северна Македония при приемането на българите в конституцията, но не ги виждам да се променят много позитивно към България. Страх ме е обаче, че ако се вземе това решение, този страх го изразяват и други хора, ще имаме моментално реципрочно искане за малцинство на македонците на България. Това е опасен момент, който крие въобще цялата тая история с признаването на българско малцинство в РСМ. Аз не съм особен привърженик на това нещо, защото с признаването донякъде губим своите позиции - няколко човека се обявяват, въпреки репресиите, които са срещу българите, а всички останали са си македонци - признаваме ние. Не мога да преценя дали това не е кон за кокошка.

- Говорим за история и затова нека ви попитам какво ще се случи с археологическия сезон тази година, миналата нямаше достатъчно финансиране, а сега какво очаквате да се случи?
- Това е свързано с това, за което си говорим относно Северна Македония, защото в края на краищата нашето културно наследство е изключително важно и по отношение на туризма, и на икономиката. Ние сме страна с изключително минало. Сега пиша голямата си книга за българските царе от XIII и XIV век, скоро тя ще е готова и ще бъде огромно издание за Второто българско царство. Това са много важни неща, на които държавата трябва да обръща сериозно внимание. Аз много пътувам по света и виждам как страни, много по-бедни от нас като Перу, Боливия, Камбоджа и пр., а има принцип, че най-голямото културно наследство е в такива бедни страни, не знам защо е така, но е така по целия свят, но те дават последните си пари, за да могат да го опазват, да го развиват и това не е само заради икономиката. Ние сме като черната овца както винаги - България не прави нещо по отношение на опазването на културните си паметници, на развитието на културния си туризъм. В момента не е известно какви пари ще има, ще има ли - вероятно ще има, но толкова, колкото да ги наречем „социални помощи“ - колкото да се работи с по 5-10 човека. България няма отношение към своето културно наследство. Иначе благодарение на европейските проекти, там където общините са достатъчно активни, за да ги направят, ние направихме чудеса. На Перперикон се завършва 5 или 6 европроект по ред. Ние успяваме благодарение на общините, а не заради финансирането от държавата. Сега започват разкопки на 3 юли, но само с парите на Община Кърджали що се отнася до Перперикон. Общината е намерила прекосили около 150 000 лева. Това означава по десетина човека на месец за около 2 месеца и половина да работят на обекта.

- Можем ли някога да станем страна с процъфтяващ културно-исторически туризъм тогава?
- Вече не съм оптимист, че ще можем да го направим това нещо, заради тази системна на неглижираност от държавата. Омръзнало ми е да правим крачки напред и после назад. Ние не можем да разберем елементарната истина, че за страната с най-много паметници след Гърция и Италия в Европа, не шалтетата по Черно море са важни, а нейното културно наследство.

Нашият гост

Проф. Николай Овчаров е роден на 19 юли 1957 г. във Велико Търново, син е на археолога проф. д-р Димитър Овчаров. Завършва история в Софийския държавен университет, във випуска на Георги Първанов, и започва работа в Археологическия институт с музей към БАН. Доктор на науките е с дисертацията “Вардарска Македония през XIV в. и мястото на Охридската област в нея”.

Бил е преподавател в Славянския университет, Нов български университет, Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, филиал - Кърджали, Варненския свободен университет. Археологът е почетен гражданин на София, Кърджали, Търговище и Златоград. Носител е на орден “Св. св. Кирил и Методий” с огърлие за изключителни заслуги в областта на културата.

Повече от 20 г. проф. Овчаров прави проучвания на най-популярните през последните десетилетия археологически обекти в Източните Родопи - Перперикон, Татул, пещерата Утроба и други. Има активна позиция по проблемите с Република Северна Македония.

trud.bg

1 Коментара

Аман

преди 9 месеца

Оф, на тоя Бойков професор режима на Тодор Живков му виновен. Не решението на гуруто му да гласува за френското предложение, за да се хареса на европейските си господари. Айде стига им давахте думата на тези измислени професори. Колкото Бойко е генерал, толкова този е професор.

Коментирай

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.