Дават на животните противомикробни препарати да растат по-бързо
30 на сто от най-опасните бактерии, причиняващи инфекции са резистентни към животоспасяващи медикаменти
Не винаги карентните срокове се спазват
Тъпчат ни с антибиотици през месото, което консумираме. Това се разбра от изявления на водещи специалисти в областта на микробиорогията и антибиотичната резистентност.
“Много българи проявяват резистентност към един от животоспасяващите антибиотици - колистин, без някога да им е бил предписван и да са го вземали. Причината е че се дава често на животните”, коментира проф. Емма Кьолеян, началник на Лабораторията по микробиология, вирусология и болнична хигиена в УМБАЛ “Лозенец”.
Проф. Кьолеян коментира пред “Труд news”, че честата употреба на колистин във фермите се обяснява със сравнително ниската му цена. “Тази честа употреба има следствие - около 30% от най-опасните бактерии, причиняващи инфекции при човека вече са резистентни към този антимикробен препарат”, съобщи проф. Кьолеян.
Ветеринарни лекари, коментираха, че редовно във фермите профилактично се дават антибиотици на животните, като за по-сигурно се избират най-ефикасните, т. е. широкоспектърни и силни.
“Ниските дози противомикробни вещества провокират загиването на вредните бактерии в червата на животните и така усилват апетита и усвояването на хранителните елементи. С това се обяснява бързото качване на теглото им и широката употреба от фермерите”, каза д-р Стоян Димов, който от дълги години работи като ветеринарен лекар. “Големите дози антибиотик имат друга задача - лекуване и профилактика на инфекциите при младите животни”, каза още той. Медикът призна, че и животните стигат до разистентност заради постоянните дози антибиотик и се налага преминаване към по-силни антимикробни препарати. Той успокои, че има начин медикаментите да бъдат изведени от организма на животните - това става чрез спазване на карентен срок преди клане. Припомни, че всеки организъм метаболизира и изхвърля лекарствата чрез черния дроб и бъбреците.
Медикът обаче призна, че не винаги тези срокове се спазват и антибиотиците остават в месото на закланите животни.
“Във ветеринарната медицина има регистриране единствено на вноса на антибиотиците. След това разпространението, дистрибуцията, предписването са неясни”, заяви д-р Драгомир Иванов, председател на асоциация “Единно здраве”. Той обясни, че се работи върху въвеждането на система за регламентиране и предписване на антибиотици и при животните, защото няма как да се разглежда здравето на хората, отвъд контекста на здравето на животните и състоянието на околната среда.
“Във ветеринарната медицина кадровата обезпеченост на терен е много ниска, достъпът на стопаните до антибиотици е по-широк и това е съществен проблем”, подчерта д-р Иванов.
Той припомни и че във ветеринарната област има разделяне на антибиотиците на такива за ежедневна употреба, за наблюдение и силно рестриктирани.
“Не е тайна, че много стопани внасят от Турция, или купуват от сайтове силни антибиотици, за да предпазват животните”, обясниха ветеринарни лекари. Те припомниха, че агенцията по храните е органът, който следи дали са спазени нормите за безопасност на храните.
Проф. Емма Кьолеян, пред „Труд news“:
Не яжте алангле, термичната обработка унищожава остатъците
Всъщност остатъци от антибиотици, които се дават на животните попадат не само в месото, но и във външната среда - в почвата и в отпадните води чрез изпражненията. Около 80 до 90% от антибиотика, който се прилага на животното се излъчва от него непроменен във външната среда, чрез изпражненията, а някои от антибиотиците и през урината.
Представете си какво става, когато се използват такива естествени торове за зеленчуци или на зърнени култури! Антибиотиците замърсяват и водите...
А постъпването в човека е основно чрез хранителната верига - чрез храни, които не са добре термично обработени, или плодове и зеленчуци, които не са добре измити. Може и чрез водата, защото тя може да е пречистена донякъде, но почти винаги има и бактерии в нея. Климатичните промени също се отразяват, като температурите, които се повишават позволяват по-бързо развитие на бактериите във външната среда.
Така че не е казано, че човек трябва да е приемал даден антибиотик за да развие резистентност. Голяма част от резистентните бактерии, или генетичните детерминанти на резистентност проникват чрез хранителната верига и идват от околната среда, т. е. чрез животните и чрез другите продукти - плодове, зеленчуци и т. н.
Най-сигурният начин за разрушаване на антибиотичните остатъци в месото е добра термична обработка. Та че, не яжте месо алангле.
Коолкото до животоспасяващият антибиотик колистин, той е в списъка с разрешени за употреба препарати за животни, сравнително евтин е и затова се използва често. Затова вече не може да е толкова животоспасяващ, защото се развива резистентност и към него.
Д-р Драгомир Иванов, председател на БА „Единно здраве“:
От 2016 г. има забрана за стимулатори на растежа
Известно е, че 70 на сто от предписваните антибиотици в световен мащаб, а и в България са предназначени за животни. От 2016 година обаче има забрана за използване на нутритивни антибиотици (известни още като антибиотични стимулатори на растежа).
Регламентираната употреба на антибиотици е с доста добър контрол в птицевъдството и свиневъдството. Там използват таргетирано антибиотици. Предизвикателството към нас е регламентирането и регулирането на достъпа до антибиотици на собствениците на животни. Често на терен има сериозен кадрови дефицит.
Разбираемо е стопаните да търсят решение. Често го намират в сайтовете, откъдето купуват антибиотици и други лекарства със съмнителен произход. По-принцип няма как от ветеринарна аптека да се вземе антибиотик без рецепта, но на практика не зная дали това не се случва. Вярвам, че колегите са достатъчно отговорни да не правят това.
За да се регламентира контролът и достъпа най-постижимото решение би било да се въведат е-рецепти и при ветеринарните лекари. Работи се по темата от земеделското министерство, БАБХ и Българсия ветеринарен съюз.
Българите масово използват рискови антимикробни препарати
Купуваме контрабандни антибиотици от бакалии
Продадените антибиотици са значително повече от предписаните.
“Единственото място откъдето могат да се купят нефалшифицирани антибиотици не е онлайн пространството, а аптеките”. Това заяви шефът на фармацевтичния съюз Димитър Маринов на пресконференция за рационалната употреба на антибиотиците. Той припомни, че има причина антимикробните препарати да са само с електронна рецепта. Каза и, че все още има пациенти, които влизат в аптеката и настояват да получат “еди какъв си антибиотик защото той и преди това им е помагал”. “Това вече е силно ограничено”, подчерта Маринов, който обясни, че все още има сериозно разминаване между продажбите и предписаните антибиотици.
“Трябва да сме загрижени заради една тенденция, която статистически не можем да докажем, но колегите говорят помежду си. Особено в пограничните райони започваме да забелязваме как в аптеката, която вече е свръхрегулирано място колегите отказват антибиотици когато пациентът няма е-рецепта. Той излиза и купува от бакалията или хоремага антибиотик, или нещо с такива претенции - нелегален внос от куфарна търговия”, разказа шефът на фармацевтичния съюз.
Другата тенденция е запасяване с антибиотици от Турция и Северна Македония. “Това е опасно, защото няма никаква гаранция дали трябва да се взема точно този антибиотик, който не е предписан от лекар”, предупреди фармацевтът.
Друга опасна тенденция е употребата на рискови антибиотици от българите. Според препоръките на Световната здравна организация антибиотиците са три вида и има значение кой от тях се предписва. Първата - Access, е на достъпните антибиотици, в която влизат предимно тясноспектърни антибиотици, характеризиращи се с по-нисък риск от развитие на резистентност при продължителна употреба. Втората група, наречена Watch, трябва да се употребява с повишено внимание и предимно в болнична среда, защото има значителен риск от възникване на резистентност при продължителна употреба. Третата група - Reserve, е на антибиотиците от последна линия, които трябва да се употребяват само когато няма друга опция.
Рационалната употреба на антибиотици е тази, при която 65% от всички използвани антибиотици са от първата група (Access), обясниха медиците. У нас обаче в последните 10 години има доста ниско ниво по рационална употреба. В извънболничния сектор едва около 40% от използваните антибиотици са в първата група на СЗО, а в болниците това количество е само около 20%, при таргет 65%, каза доц. Иван Иванов от НЦЗПБ. Тази тенденция се подкрепя и от данните за 2025 г. Едва 34% от опаковките антибиотици в извънболничната помощ са били от групата Access на СЗО.
trud.bg
