Виктор Калев е роден на 20 октомври, 1969 г. в Златоград. През 1994 г. завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" със специалност актьорско майсторство за драматичен театър в класа на професор Здравко Митков. Първоначално работи в Каналето. От 2004 г. до 2015 г. е в екипа на "Шоуто на Слави". През 2017 г. е жури на "Като две капки вода". През 2020 г. е гост-детектив в "Маскираният певец". Американското сп. "Форбс" нареди Виктор Калев до най-добрите актьори в Европа и го представя като най-многопластов и различен в превъплъщенията, тъй като комикът играе успешно различни образи - като поведение, социално положение, възраст, пол.
Вече две години Виктор Калев играе с успех моноспектакъла си "Грамофонът".
- Г-н Калев, рядко се появявате в публичното пространство и не давате интервюта, защо?
- Когато имам какво да кажа, го правя чрез моноспектакъла си "Грамофонът". Иначе не обичам да говоря за себе си, нека хората ме гледат, там съм искрен. Сега обаче правя изключение за "24 часа".
- В моноспектакъла си разказвате, че най-голямата пакост, която сте правили е да пострижете баба си Лика като пънкарка. Децата се редяли пред вас, за да я зърнат, а възрастната жена е била горда от прическата си. Какви спомени остави у вас, баба ви?
- Ха-ха, да, точно така. В спектакъла си разказвам действителни случки от моя живот от детството ми до днес, влизам в най-култовите и любими образи, в които съм се превъплъщавал и изпявам едни от най-обичаните български песни с характерния глас на всеки различен изпълнител. Спектакълът е едно мое пътешествие през годините и едновременно с това навътре в мен, в моята душа. А колкото до баба ами - тя беше един изключително колоритен човек. Не беше учена, но беше много мъдра. Опитът от живота я беше научил на много неща. Имаше изключително чувство за хумор и затова казвам, че беше колоритна жена - много артистична. На младини я искали за народна певица от ансамбъл "Филип Кутев", защото пеела страхотно. Но за съжаление, баща й имал други планове за нея и тя се омъжва за дядо ми. Любов е било, тъй като той я краде и двамата стават семейство в един квартал на Смолян - "Устово" се казва. После им се раждат четири дъщери, майка ми е най-голямата. И така аз израснах с баба ми, живеехме в една къща. Знаете ли, сега ми идва на ум, че след едно известно време, може би ще напиша книга. Тя ще е с историите на баба ми. Те са великолепни.
- Как ви се отрази пандемията?
- Като на всички хора, не мога да кажа, че не бях изплашен. За мен обаче това бе презареждане на батериите, преосмислих някои неща, оцених други, на които не съм обръщал внимание, огледах се за нови проекти, които бих могъл да осъществя. Имах време да остана и сам със себе си, с близките, за които все нямах време и колкото и банално да звучи, за сетен път осъзнах, че малките жестове на внимание, имат най-голямо значение. Опитах се да гледам положително на тази промяна в световен мащаб. След това се ваксинирахме, и аз, и семейството ми. Вярно е, че изпитах страх и като всички хора и аз се оплаквах, че не мога да работя и че искам да не спирам, защото нашата работа, ако не я практикуваш, имаш чувството, че ще я забравиш. Затова играх и при 30% капацитет на залите, не спирах, с изключение на големите локдауни. Да, и мои близки си отидоха, много ми е мъчно затова, но аз и екипът ми, както близките ми, все пак не си позволихме страхът да ни победи. Дай Боже, всичко скоро да свърши и да започнем нормалния си живот.
- Освен "Грамофонът", имате ли идеи да поиграете и под режисурата на известен режисьор. Знаете ли, че големият Галин Стоев казва за вас, че "светите" на сцената?
- Ох, настръхнах направо! Учили сме заедно с Галин Стоев. Ами какво да кажа, смутих се...Всеки месец, когато играя в "Сълза и смях" спектакъла ми, вътре има всичко, като в една постановка - то е и театър, и концерт, и мои истории, там съм себе си и едновременно съм още 30 други персонажа. Вярвам, че това, което правя, никой никъде няма да го предложи на зрителя за два часа и половина, ще видите всичко. Но Галин Стоев, той е уникален режисьор. Доказал се е не само в България, но и във Франция. За съжаление, не сме се срещали от години. Помня, че когато аз кандидатствах в НАТФИЗ, той беше една година преди мен в класа на Крикор Азарян и това беше първият човек, но когото направих впечатление. На приемните изпити усетих колко беше загрижен да ми помага, той беше квестор тогава. Никога няма да забравя това негово отношение. О, как искам да играя в негова постановка! С радост бих го направил. Всъщност аз вече много внимателно подбирам ангажиментите си, както знаете, но с Галин Стоев с радост бих се впуснал в приключение на сцената. Дай Боже това да ми се случи. За съжаление, такива режисьори като него в България не останаха.
- Казахте Крикор Азарян...Знаете ли, че той се зареждал, като сядал сам на сцената в празната зала след края на представлението?
- Ммм да, Коко Азарян е религия, учебник за нашата професия. Много от неговите студенти са казвали какво ли не за него, всички го обичаме. Чувал съм от него хубави неща за себе си, но не е ок да говоря за тях. Дали правя като него? Да, правя, но не на сцената, а в гримьорната. Сядам си докато съм потен и изморен, преди да се преоблека. И тогава сме само аз и Господ. Имам си една икона, на която се моля преди да изляза на сцена и след това. Преди това да ми помага, а след това да благодаря. Не забравям да благодаря никога, на никого.
- Има ли нещо в имитациите, което още ви блазни, например бихте ли водили шоу като колегата си Димитър Рачков?
- Това съм го правил общо около 20 години по телевизията - освен авторските образи, които съм изиграл, те са общо и с тези, които съм играл други хора, може би са над 150 образа. 20 години само имитации съм правил. Имитирал съм най-големите и успешни българи - Петър Стоянов, Лили Иванова, Симеон Сакскобургготски...Всички, които съм играл са ми любими, защото не мога да играя някой, който не ме докосва и не ме впечатлява. Играя и имитирам само тези, които обичам. Не се занимавам с имитация на някой, който не докосва душата ми - няма интересни очи, излъчване, характерен глас, поведение. Не мога да изиграя всеки, защото не харесвам всеки. Не всеки ме докосва.
- А писането далечно ли ви е?
- Не бих казал, защото голяма част от историите за представлението съм си ги писал аз самият. Ваня Щерева ми ги редактира, поправя, подрежда, помага ми. Нямам самочувствието, че мога да напиша нещо сам без чужда помощ, както например правят мои колеги като Валери Йорданов, Камен Донев.
- Голяма част от тях стават и режисьори, ето Деян Донков, например?
- Да, и аз имах такова предложение. Знаете ли, аз дълги години нямах смелост и да бъда сам на сцената и да направя моноспектакъл, но ето, случи се. Вярвам, че сме на този свят да побеждаваме притесненията си, да се хвърляме в това, което ни притеснява и да побеждаваме. Но ако съм честен, ще кажа, че вече имам подобен дебют на режисьор на "Грамофонът". Но ми е рано да се впускам в това начинание за други хора.
- А политиката къде стои във вашия живот? Ето човекът, за когото работихте дълги години - Слави Трифонов вече е политик?
- С най-добри чувства се отнасям към Слави Трифонов, обичам и екипа. Благодарен съм за всичко, което ми се случи там и за това, което научих. Понеже той е последователен човек, който държи на думата си, аз вярвам, че щом е обещал и поел отговорност към обществото, ще я изпълни. Подкрепям Слави и екипа му.
- А вие бихте ли се включили в нечия листа? Ето Калин Вельов можеше да стане министър на културата?
- Моите адмирации за колегите, които имат самочувствието и силите да се впуснат в това начинание. Аз лично за себе си на този етап не бих влязъл в политиката, нямам това самочувствие. Смятам, че човек трябва да прави това, в което е най-добър. Искам да давам на хората усмивки и любов. Искам да ме харесват. Ако се впусна в политиката, със сигурност ще направя грешки и няма да ме харесват и обичат както сега. А аз искам да давам любов и да не разочаровам хората. Това е моето предназначение. И знаете ли, толкова е хубаво, когато идват хора и ми казват, че ме гледат за 15-и път и още ги радвам. Сцената е моят живот. Когато изтече животът на представлението "Грамофонът", може да напиша и книга, в която да включа разкази от живота на баба ми, тъй като останаха много истории, които искам да включа. Но за сега се надявам това време да е далеч.
- Преподавателската кариера блазни ли ви?
- Мога да помагам на актьори, заради опита, който съм натрупал в годините, но да давам уроци, да подготвям за кандидат-студентски изпити, да правя актьорски школи като колеги, не мисля, че на този етап мога да го правя. Освен това, мисля, че още има и аз какво да уча, не само да давам акъл на другите.
- Перфекционист сте. В едно от интервютата с вас, ми споделихте, че сте избрали тази професия, защото не ви се ставало в 4 сутринта да ходите на работа.
- Да, така беше с баща ми. Винаги съм бил благословен с тази професия. И винаги давам сто процента от себе си на сцената и за хората. Те го заслужават.
- Тогава казахте, че пред актьорското его избирате сърцето и емоциите. Още ли е така?
- Да, винаги сърцето ми е пред егото в тази професия и слава Богу! Няма ли сърце в това, което правиш, нищо не ти се получава.
24chasa.bg
