ДУМИ СЛЕД ИЗБОРИТЕ

Питат ме защо мълча няколко дена след изборите. Най-авторитетно би било да кажа, е осмислям случилото се. Не го осмислям чак толкова. Има други – непрекъснато осмислящи същества.

Искам да усетя, да почувствам какво става – да го почувствам с кожата и с душата си.

Казах, че няма да има вълна за Радев. И сгреших. Според всички – има вълна. 44% са си бая вълна. Но се питам защо не се радвам от тази вълна. Защо не усещам радост от Радевата вълна в България? Вълната е нещо, което прелива, което те издига нагоре, качва те на гребена си. И ти „сърфираш“, без даже да умееш да караш сърф.

Радевата победна вълна я приемам по-скоро като отдъхване. Все едно, че хората казаха: „Махнете ни се, стари играчи, от главата, защото сте ни дошли до гуша.“

И за да го обясня някак си по-нагледно, тези избори бяха нещо като ядосано магаре, което хвърля от гърба си омръзналия му навлек ездач.

Много приказки изговориха старите ездачи вождове – много глупости и много приказки. Нарцисизъм, опиянение, самозабравяне. Щях да добавя – и кражби, но тази дума се изпразни от съдържание, защото кражбите опразниха джобовете ни, но най-вече – опразниха душите ни.

Хората гласуваха за Радев и защото им беше писнало от крайности и от ревове за НАТО и Европейски съюз, за войната в Украйна и за приказки, че сме заплашени да дойде да ни окупира Путин. На мен лично наистина ми е преляло вече от полюсни и страховити приказки, от гонене на вещици и призраци и вероятно затова в Радев все пак привиждам някакъв възможен среден път.

Понякога думите са по-важни от реалността.

Радев бил натовски генерал – което значи, че мърдане от НАТО няма.

Ама бил и за връзки с Русия – което е мехлем за душите на много хора. В Европа обаче пишат, че щял да е новият Орбан и приятел на Путин. Да, ама става ясно, че си е и голям брюкселец. И изобщо – имаме от всичко по малко – патриотизъм , НАТО, Брюксел, Москва.

Като военен всички се надяват да въведе ред. Вчера един мой роднина – военен, ми каза, че харесва, дето при Радев имало първо, второ, трето – подреденост, степенуване някакво. На моя роднина най-много му харесвало, дето Радев можел да прави коремни преси на лост. Изглежда добре физически човекът.

Сега преценете вълната дали наистина е вълна, или по-скоро е вълнение – тревога да не би корабът ни да изгуби управление в тия бурни води и да се блъснем някъде.

Големи приказки бяха, че веднага трябва да има промяна в съдебната система и Сарафов да се разкара веднага. На мене тук, в дебрите на Балкана, ми пука на черупката дали ще се разкара Сарафов. Сарафов се е разкарал отдавна и не е никакъв главен прокурор, защото силата на всеки главен прокурор идва не просто от властта, която Конституцията му дава, а от властта и парите, които му дават кукловодите и баш олигарсите. Точно наобратно трябва да се гледа на силата на главния прокурор. Главният прокурор и безгласна буква, както казваше баба ми, ако „азбуката“ на парите и на властта не си е на мястото.

А сега се усещаше, че властта – тая вече загнила, миришеща и парцалива власт, си отива.

Дреме ми на мен, че ще сменят Сарафов. Като сменят Сарафов, да не би да сменят всички прокурори в България. Или да не би, като сменят тия розовобузести домати от ВСС, да се промени съдът и съдебната система?

Но тази – старата съдебна система, горе – във видимия ѝ връх, спря да се движи, забуксува и е за срам и позор. Превърна се в диванче и в камера. Егати правосъдната система, дето е диванче и камера.

Може да се очаква проветряване, но голяма промяна – не. Голяма промяна е невъзможна, защото човекът няма инстинкт към истината и справедливостта, а има инстинкт към ползата и надмощието. Суетата и фуклевенето също са силна част от уравнението.

„Войската“ на Румен Радев има някаква далечна прилика с войската на Спартак и Ивайло. Гладиатори и „роби“ се стичат отвсякъде, селяни и ядосани боляри също се стичат отвсякъде. Въпросът е – какво ще направи Румен Радев, когато се ожени за реалната Власт и легне с новата си булка в леглото?

Казах и че БСП ще влезе в Парламента. Доколкото можах, правех каквото мога, пишех, дори на предизборно събрание в село ходих и дръпнах реч – и нищо. Надцених надеждата и любовта си, а подцених неизлечимата диагноза на БСП. Изглежда БСП в този си вид живя повече от всеки човек, но очевидно не е безсмъртна. И опитът за бърза реанимация на Крум Зарков не успя. Не успя не само че времето беше малко, а и защото плътта на БСП беше толкова използвана, олигавена, ръфана и консумирана, че възкресението се оказа невъзможно.

БСП не успя и заради това ОЛ накрая – Обединена левица. Тая Обединена левица всъщност представляваше остатъчната БСП плюс маниите на бивши вождове, които откъснаха парчета от нея.

Сега най-лесно е старите плъхове да хвърлят вината на Крум Зарков, че той „не става“ за реаниматор, и вкупом „да се влеят“ и да станат част от „пяната“ на Радевата вълна. Старите БСП плъхове са царе в това отношение.

БСП не успя, защото отдавна не представляваше добрите хора с леви идеи (даже не знам вече какво значи „с леви идеи“), а представляваше тарикатите милионери и кариеристи с червени кърпички на фраковете.

Казах и друго – че усещам, че се надига друга вълна. Радевата засега може да я е скрила, но рано или късно другата вълна ще дойде. И в тая друга вълна физиономиите ще бъдат други, моралът ще бъде друг, Храмът на ценностите ще бъде друг.

Струва ви се романтично и невъзможно? Да, романтично и невъзможно е, но иначе за какво живеем? За какво живеем иначе, ако мислим само за цената на бензина и за кулинарните предавания? За какво са ни приказките, ако нямат щастлив край? Или надежда за щастлив край.

Наречете го утопия. Както искате, го наричайте.

Николай Милчев