ЕДНАЖ ДЕН

 

Разбирането за числото “нула” е сложно и от много време занимава умовете на хората. 

Никой не може да каже точно кога е изобретено, но определено знаем, че това не се е случило във Вавилон или при маите. 

Крайният “заподозрян” за изобретяването на нулата са хората на Индия, но това не е доказано напълно. 

Така или иначе, светът отдавна използва “нулата”, а тя все така не е много ясна в умовете ни.

Привикнали с нея - използваме я ежедневно, но рядко си даваме сметка какво точно бележим с нея.

За да бъде разбрана “нулата” необходимо е осъзнаването, че тя, макар да бележи липса, НЕ Е НИЩО.

Нищото - само по себе си, не съществува, защото ако ѐ, то вече няма да е нищо. 

От нищото - нищо не следва. 

Нулата е знак, (първоначално точка) а сега овал, с който бележим липса, но също и задължителната поява в даден миг на нещо - а тя е белега - къде ще бъде то, когато се появи. 

Най-близко до обяснението за нулата стои схващането за “Големия Взрив”. 

Нали знаете - той първо е една само готовност, а в следния миг - ВСЕЛЕНА. 

Ако не желаете да се забърквате в това схващане - то Църквата ни го казва инак. 

Представя ни готовността като “Свети Дух” - онази част ипостас (изява) на Триединния Бог - която животвори. Промисълът - претворен в Проявление, а то осенено от Дух се оживотворява. 

Тоест - нулата не е нищо, нулата е готовност - възможност за изява в даден миг. 

Започвам с този дълъг увод защото - видно е, има не малко хора, които се оплитат в разбирането за днешния ден. 

Знаете, Еднаж Ден е.

Оплитат се и отбелязват нещо, което още не е дошло. Имам предвид - Честитят Новата наша - Българска 7531 г. 

Аз не я отричам и тя ще дойде, но не днес. 

🙂 

Еднаж Ден не е денят, който завършва старата година. Той не е и деня, в който започва новата. 

Еднаж ден е именно Нулевият Ден, който е средина между двете. 

Календарът ни НЕ ГО БРОИ, НО ГО СЪДЪРЖА. Съдържа го като един застинал миг - между това, което си отива и онова, което ще дойде. 

Ако погледнем Слънцето и то ни подсказва. 

Точно днес в 11:20 ч. българско време настъпи Зимното Слънцестоене и това е времето, в което Слънцето е като спряло. Три дни преди Еднаж Ден и три дни след - всяка заран то ще трепти - ще трепти, като в почуда, но така “застинало” е само в деня на лятното и зимно слънцестоене. 

Точно този ден на зимното слънцестоене - нашите предци наричат “Еднаж Ден”. 

А той не бележи новата година, а е “границата” между отишлото си вече и идващото. 

Готовност, която я има, но НЕ се брои. 

Истински новото - ще е утре. 

🙂 

Християнството, което е една чудна приказка - съдържаща знание, далеч отпреди Христос, християнството казва, че със Свети Игнатий /денят преди Еднаж Ден/ старото свършва и започват родилните мъки на Дева Мария, която ще роди Исус Христос на 25.12.

/сещате ли се, онези три дни след Еднаж Ден, в които Слънцето трепти в почуда/

И наистина, на 25.12. Слънцето буквално “подскача” и започва стремително да се извисява, всеки ден все по-високо - денят става все по-голям. 

Както вече казах - Християнството е една чудна приказка, стъпила върху знание, а разказваща за любов. 

Но.. любов оплетена в много тайнства, обреди, забрани и предразсъдъци.

А любовта е просто нещо. Тя е най-простото нещо дори. Разбира се лесно. 

Колкото повече даваш - умножено се връща към теб. Твоята собствена и тази на онези, на комуто си дал. 

Дано не ви отегчих. 

Христо Христов