ФРЕНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ ПО БЪЛГАРСКИ

Кралицата неимоверно дразни народа с разкоша, в който живее. На искания за хляб, им препоръчва да ядат пасти. Народът започва да се замисля – дали пък да не е по-добре да ядат пасти, сега Франция като се включи в една единна Европа, пастите ги чакат…

Тъй като гладът става все по-голям, целокупното селячество, което не е заето междувременно с работа или други ангажименти, се събира на селския мегдан и обикаля в кръг с френското знаме, Марсилезата и искания Кралят и Кралицата незабавно да абдикират. Това се повтаря в по-големите френски градове и села.

В Париж аристокрацията с пренебрежение и убеждение за собственото си превъзходство гледа спорадичните протести на сан-кюлотите и отвреме – навреме им подхвърля по някой кокал от прозореца на двореца. По случай напрегнатата обстановка се организира светски бал за успокояване на висшата класа.

Във Варен и Сен-Реми се събират цели 300 човека и искат абдикация на Краля. Започват спорове дали и Кралицата да абдикира. Никаква идея кой да дойде след това. Случайните призиви да се отреже главата на Краля срещат пълни с неразбиране погледи и възмущение, че опорочава протеста.

Пред Бастилията кротко обикаля протест с искания за освобождаване на политическите затворници и смяна на управлението. Жандармерията обикаля и раздава предупреждения и глоби със закани протестите да са мирни и на съответната дистанция от Бастилията.

Във Версай, Кралят, на когото са докладвали за народното недоволство, величествено си го премества от левия в десния, а кралицата си слага черна панделка на долуподписаната и отново организира бал.

Лафайет е крайно недоволен от управлението, но понеже плаща наем, не смее да си рискува заплатата и гледа с одобрение протестите, без да се намесва.

Времето застудява и сан-кюлотите се прибират по къщите на топло, където на по чаша божоле да се възмущават от Краля и Кралицата и да се канят какво ще им се случи, ако им паднат….

Да живее Кралят….