В Деня на Ботев се сетих за нещо отпреди години. Преди десетина моят приятел – кметът на Ново село Тодор Атанасов, прави паметник на загиналите негови съселяни за свободата на отечеството. И трябва де се сложи мото, та да трепне човек като гледа паметника. И слага класиката: Тоз, който падне в бой за свобода…
Знаете го, наистина гениален стих, но в България има над три хиляди паметника и паметничета с този надпис. И се губи въздействието. И докато пием по една водка, му казвам: - Не е ли по-добре, пак да е Ботев, ама да звучи по-ново и да въздейства повече? Войводата отпива скъперническа глътка водка и ме подканя с очи – давай, де! Ами далеч по-ударно е, думам: Кажи им, майко, да помнят! Пак е на Ботев. Но имаме памет, имаме майчина заръка - призив, а тя е по-силна от всичко…
