Толкова е лесно да бъдеш удобен. Обществото го одобрява. Правителството - още повече. Да си мълчиш, да гледаш, но да не виждаш. Единственото, което да те интересува, да бъдат само сериалите и реалити форматите. Да вярваш на всяка дума, която ти кажат от телевизора.
Да се правиш, че не забелязваш, как работодателят те кара да работиш извънредно, дори бременната ти колежка, а ти да си мълчиш - да не стане по-лошо! Да не забелязваш новият джип на шефа си, н
ищо, че не си получил навреме заплатата си. Когато уволнят колегата ти, да не го защитиш, за да си запазиш работата. Да не кажеш нищо като видиш колегата ти да взема подкуп или да краде.
На спирката да се обърнеш на другата страна, когато хулигани обиждат възрастна жена, за какво да се бъркаш?!?
Да не провериш какво става със стария съсед, когото не си виждал седмици, не е твоя работа.....да отвърнеш поглед от възрастният българин, ровещ в казана за остатъци от храна.
Всичко това не е твоя работа, нали?
А спиш ли спокойно, българино?
Как успяваш спокойно да се погледнеш в очите в огледалото? Виждаш ли там някъде душа?
В мига, в който вземем решение да замълчим, да бездействаме, ние подкрепяме злото, несправедливостта. И един ден те ще дойдат и при нас. Защото каквото посеем, това ще пожънем.
А мълчанието срещу несправедливостта ни убива....всички!
Елена Гунчева
