В началото на юни 2014 г. в България кацнаха трима американски сенатори - Джон Маккейн, Рон Джонсън и Кристофър Мъри. Веднага след срещата си с тях тогавашният премиер Пламен Орешарски обяви спирането на "Южен поток". Той, естествено, се оправда с изискванията на Европейската комисия и европейското законодателство, но доволният поглед на Маккейн, един от най-ярките американски политици русофоби, беше по-убедителен от хиляди думи. Джон Маккейн, мир на праха му!, беше републиканец, а Кристофър Мъри - демократ. По въпросите на външната политика обаче и по отношението към Русия двамата нямаха никакви различия. Половин година преди визитата си в България Мъри се разходи до Киев, за да подкрепи Майдана. Има го на снимки редом с един от най-екстремистки настроените украински политици - Олег Тягнибок, известен с крайните си антируски и антисемитски изказвания. Разбира се, и самият Маккейн беше на Майдана. Нямаше как видният русофоб да пропусне такава ярка демонстрация на антируски чувства. Още повече пък, когато е инспирирана и финансирана тъкмо от американска страна.
Та ето тези хубави хора се озоваха в кабинета на Пламен Орешарски само няколко месеца след преврата в Украйна. Посетиха, естествено, и тогавашния президент Плевнелиев, който тъкмо в онзи период се трансформираше от сравнително нормален човек в изтрещял русофоб. По време на срещите си в София американското трио не спираше да говори за това, че най-много го вълнува "енергийната сигурност на България". Да, бе! Дреме им на американците за нашата "енергийна сигурност". Главната им задача винаги е била да спират с всички възможни средства руските енергийни проекти. И разбира се, да пробутат на европейците собствения си газ. Никой важен политически фактор няма да признае това публично. Когато става дума за България, ще се говори за това, че сме напълно лоялен член на ЕС и затова, видите ли, налага се, да има известно закъснение или направо спиране на някой енергиен руски проект.
Скорошните изявления на Бойко Борисов по темата не направиха изключение. Той обича да обяснява всяко свое неблагополучие с "тежкото наследство, оставено от Орешарски", но по въпроса за "Турски поток" буквално повтори думите на някогашния премиер относно "Южен поток". Трябвало било да се съобразяваме с европейските директиви и процедури...
Така е, трябва да се съобразяваме. Но нима това е оправдание за очевидното забавяне на строежа на нашата част от проекта "Турски поток", която ние държим да наричаме "Балкански"? Например в периода 18 септември - 21 октомври тази година сме построили едва 11 километра от него. Как това се връзва с обещанията на премиера, че вече ще строим по 5 километра на ден? Но дори и тези стахановски уверения да се превърнат в стахановски дела, "Балкански поток" няма да започне да функционира преди средата на идната година. Защото освен да се завърши строежът, трябва да се извършат проби, да се отстранят недостатъците и т.н. А турският президент Реджеп Ердоган вече обеща, че "Турски поток" тръгва на 8 януари. Сръбският му колега Александър Вучич увери, че и сръбската част от трасето е почти готова. И кой тогава влиза в ролята на двойкаджията? България, естествено.
Едва ли българското забавяне на строежа на газопровода е резултат от някакво наше изначално неумение да спазваме сроковете. Едно друго обяснение изглежда много по-вероятно. Даде го самият Владимир Путин в предизвикалото толкова коментари свое изявление. Бавим се заради натиск отвън, директно, без никакви дипломатически увъртания, каза той. Не е необходимо да си Путин, за да се досетиш за наличието на такъв натиск. Официален Вашингтон прави и невъзможното, за да вгорчи живота на всички, които участват в руски енергийни проекти - били те частни компании или държави. Преди няколко дни американски конгресмени включиха санкции срещу "Северен поток-2" в законопроекта за бюджета за отбрана. Те ще се прилагат срещу корабите, полагащи дълбоководни тръби, както и срещу ръководни кадри на компаниите, работещи с тези плавателни съдове. Говорим за действия срещу газопровод, зад който стои Германия, най-силната държава в ЕС. Само можем да си представим какво е отношението по този повод към България, която пък е най-бедната държава в Евросъюза.
Между другото, това с бедността съвсем не е универсално оправдание за безгръбначно поведение. Още повече България е доказала, че може да устоява на натиск. Дори когато той идва от "всесилните" западни партньори. Когато се разрази истерията около отравянето на двойния агент Сергей Скрипал, повече от половината държави в ЕС експулсираха руски дипломати. Без да има каквито и да било доказателства за участие на Русия в покушението. Руските дипломати бяха гонени само заради наличието на "голяма вероятност" официална Москва да е замесена в случая. Имаше изгонен руски дипломат дори от Будапеща, чийто премиер Виктор Орбан се води голям приятел на Русия. А за всеобща изненада, тъкмо България, която е възприемана като безмозъчен изпълнител на всяко евроатлантическо желание, не предприе подобни действия. Борисов отказа да гони руски дипломати, показвайки, че можем да се противопоставяме на чуждия натиск, особено когато той е в резултат на безсмислени обвинения.
Още по-наложително е да се противопоставяме на чуждия натиск, когато става дума за защита на националните ни интереси. Заинтересована ли е България през нейната територия да минават тръбите на "Турски/"Балкански" поток"? Безспорно. Има ли риск да повторим глупавото си поведение, което демонстрирахме по отношение на "Южен поток"? За жалост, има. За още по-голямо съжаление, има и българи, които правят всичко възможно това да се случи. Оказва се, че за тези хора много по-близки са интересите на САЩ или на Украйна, отколкото тези на България. Да, за Украйна би било чудесно, ако "Балкански поток" остане само на хартия. Така тя ще продължи да транзитира огромни количества руски газ за Европа, да прибира солидни транзитни такси, а на всичкото отгоре и да покрадва от синьото гориво. САЩ също много биха се радвали, ако могат да пласират по-скъпия си втечнен газ вместо по-евтиния руски. Тук веднага родните евроатлантици ще ревнат, че в момента на Полша ѝ излиза по-евтино да купува американския, а не руския газ. Това, което евроатлантиците пропускат да ви кажат, е, че американският продукт е по-евтин, защото се дотира от американската държавата. Специално за Полша. Която е от жизненоважен интерес за САЩ. И американците ще направят всичко, за да може тя да е достатъчно силна. А им трябва силна Полша, за да я противопоставят както на Русия, така и на някои "съмняващи се" в американското величие държави от "стара Европа". Като Германия например. А вероятно се досещате, че втечненият газ за нас няма да бъде дотиран. Ще си плащаме като попове. Така както плащаме престъпно скъпата електроенергия от "Марица 1" и "Марица 3". А българите, за които американските или украинските интереси са по-важни от българските, ще продължат да ни убеждават, че така трябва. Защото така сме се освобождавали от "руската зависимост" и сме постигали "диверсификация". Грижещи се за чужди интереси българи винаги е имало. И ще има. Ние просто трябва да престанем да ги слушаме.
Петър Волгин
Ретро
