Няма какво да се обиждаме на Макрон, че предпочитал имигранти от Гвинея и Брега на слоновата кост (БСК) пред българите и украинците. Вместо да се сърдим, по-добре да му благодарим, че ни показа как френският елит ни преценява. Така ще знаем какво ни очаква по пътя към Европа.
И какво изобщо сме си въобразявали? Че французите ще ни поканят да им подобрим гените? Да ги извисим интелектуално? На Франция са ѝ нужни хора, които да чистят тоалетните, а ние ѝ пращаме високи мислители, като например Юлия Кръстева и Цветан Тодоров. Те и без това са заспивали още на вторите страници на Фуко, Дерида и Дельоз, за какво са им още?
Франция има нужда някой да ѝ мие улиците, да бърше подовете на ресторантите и да бере гроздето, а ние ѝ пращаме дипломирани бизнес администратори, доценти по банкоматите и професори по джебчийство. А, и Вежди Рашидов. Е, стига!
Много ясно, че Гвинея и БСК (Брегът на слоновата кост) са за предпочитане. Това са бивши френски колонии, които са свикнали да гледат на французите като на господари и
никога не биха посегнали
да им опаковат Лувъра
Средното IQ на гвинееца е около 67, така че едва ли ще застраши професорските служби в Сорбоната.* В не много далечното минало точно от тези африкански територии се е въртяла оживена търговия с роби, т. е., където е текло, пак ще тече.
Много ясно, че френският работодател е хуманист и горещо осъжда всички форми на робството. Но пък всеки работодател мечтае за безплатен труд, нали така? Впрочем и до днес в БСК е широко разпространено т.нар. шоколадово робство – деца на по 8, 10, 12 години работят насила и без заплащане в какаовите плантации. Работното им време е от първи петли до тъмно. Ако се мотаят или се опитват да избягат – по 20 пръчки на голо. Те вече веднъж са продадени в робство от родителите си, ако сега се препродадат във Франция, и ето решение на проблема с евтината работна сила.
Това би било хуманитарна търговия, тъй като за тези деца Старият континент ще е истински рай. Какаовите плантации в Брега на слоновата кост няма изобщо да пострадат, тъй като там раждаемостта е пословична. Всяка година – нова реколта деца.
Французите са хуманитарни, но и много прагматични люде. Проспер Мериме ни е оставил незабравимия образ на френския капитан Льоду от повестта “Таманго”, който лично проектира своя бриг (вид кораб) така, че да превозва максимален брой негри: “Нарече го Надежда. Той поръча пространствата между палубите, и без това тесни и вдадени навътре, да се направят само три фута и четири дюйма (около 130 см - б.а.) високи, като твърдеше, че този размер позволява на робите със среден ръст да седят удобно; а защо им е изобщо да стават? - В колониите - заявяваше Льоду - те предостатъчно ще се настоят прави.”
Естествено, че днешният френски елит не гледа на Източна Европа като на колония, но и не я схваща съвсем като метрополия. Т. е. той просто не я схваща. Тя пречи на представите му.
Ние тук може да кипим от негодувание заради дребната формалност, че ни слагат с един кюп с украинците – та нали ние все пак членуваме пълноправно в ЕС и следователно можем да живеем и работим във Франция без визи и разрешителни? Но от гледна точка на ротшилдовския елит, към който принадлежи Макрон, това са мравешки кахъри. Могат да се видят само под микроскоп. А и у нас сме наясно с проектите за “Европа на две скорости”, които назряват в умовете на европейския елит. Ние тук чакаме да ни приемат в Шенген, а те там вероятно се чудят как да ни пратят при украинците. Затова трябва да сме благодарни на Макрон, че леко приповдигна пердето.
И не само България е сред второстепенните, достойни за неглижиране държавици.
Същото и дори по-снизходително е
отношението към Чехия,
Унгария, Полша и
Словакия,
т. нар. Вишеградска четворка. От нашата гледна точка това са високоразвити демокрации, но от парижката камбанария това са популистки и националистически диктатури, черните овце на Европа. Тези държави имат наглостта да отказват мигранти от мюсюлманските райони и дори да се опъват на хуманитарния благодетел Сорос.
Техните лидери, които с нищо не са по-добри от Мусолини, Хитлер и Салазар, лъжат своите народи, че ги защитават от глобалния либерален елит. Все едно да пазиш кучето от наденицата.
Затова Европа е длъжна да ги превъзпита, да им налива и налива през задния проход гражданска култура и европейски ценности, докато им протече из ушите.
Много показателно е, че Макрон споменава българските и украинските банди, но пропуска румънските. А те сериозно ни превъзхождат в количество, ако не в качеството. Това е така, защото Париж приема Румъния за пълноправен член на франкофонското племе. Истината е, че Румъния е три пъти по-голяма от България и затова разполага с поне два пъти по-голям джебчийски контингент, който е пет пъти по-устремен към Париж.
Спомняте ли си далечната 2010 г., когато Франция експулсира няколко хиляди незаконно пребиваващи цигани? Тогава френските медии гърмяха от сутрин до вечер – българи и румънци, румънци и българи. Добре де, а колко бяха румънците и колко са българите? Мълчание. Оказа се, че българите са десетина човека, докато румънците са хиляди. Френската пропаганда ни е добавила само за да не бъдат румънците сами, нали са франкофони.
Днес румънците напълно са отпаднали от лошите спомени на Макрон, докато българите като че ли са изсечени в гранит. Лошите българи срещу прекрасните гвинейци и котдивоарци. Както знаем, Франция е родината на мита за “благородния туземец” от времето на Просвещението и нищо чудно, че този мит е трайно залегнал в мисленето на просветените френски политици от рода на Макрон.
Най-много трябва да благодарят на Макрон младите хора, защото бъдещето е тяхно и най-вече неговите неприятности. Трябва да знаете, скъпи младежи, какво ви чака на Запад. Колкото и да се стараете, каквото и да постигнете във Франция, вие винаги ще сте поне с две стъпала по-ниско на социалната стълбица, отколкото ви се дължи. И тъй като щастието зависи от уважението и признанието, винаги ще сте нещастни. Който вече е живял в чужбина, той ще ви го обясни след втората ракия. Така че, наздраве за Макрон!
Валери Найденов
https://www.168chasa.bg/
