Ако продължат да поскъпват, цените на горивата имат потенциал да преобърнат политическите кампании в Европа с главата надолу. Спадащият интерес към европейските стоки, скъпият петрол и американската търговска агресия, са само някои от факторите, които ще поставят пред сериозно изпитание всички управляващи партии на Стария континент.
У нас достатъчно е цените на горивата да продължат да растат нагоре, за да повишат основни стоки. Забелязали ли сте следната закономерност – когато бензин и дизел се вдигнат, повличат и всички останали цени със себе си. Поевтинеят ли, никой не сваля. В този драматичен момент обаче, това може да прерасне в нещо по-голямо.
Ситуацията е непредсказуема. У нас под политическите пластове текат някакви размествания, които както обикновено стават в голяма степен на тъмно. ДПС действа агресивно към управляващите от ГЕРБ, но все още не е ясно пробват ли ги или наистина захождат към бъдеща коалиция с БСП.
На този фон президентът Радев продължава с острата реторика, поставяйки под общ знаменател политици, медии и преход. Но от него все още не сме чули нито конкретни предложения, нито нещо различно от до болка познатите ни констатации. Може би изчаква сметките за ток, парно и газ? Интересно е какви действия ще последват след тези думи.
Докато политиците планират следващите си ходове, въпросът, който ме вълнува е има ли настоящата ситуация някаква реална алтернатива? Ако ще повтаряме събитията от февруари 2013 г., когато сметките за ток ни изкараха по улиците на големите градове срещу цялото политическо статукво, да си спомним какво ни донесе това.
Кабинет на БСП, ДПС и "Златния пръст" на господин Сидеров и всички решения на този кабинет, който си замина безславно, за да докара отново Борисов на власт.
Но да си мълчим, защото нямало кой да дойде да управлява, също звучи налудно. Не можеш да мълчиш, когато търпението се изчерпва. Ако трябва ще влизаме в нови и нови избори, но цялата политическа класа трябва да разбере, че така не може. Защото не можеш да повтаряш едни и същи грешки и да очакваш различен резултат.
Въпросът е дали ще съумеем да превърнем това, което чувстваме в момента, в нещо градивно или в нещо деградивно?
Това зависи от обществото и неговата зрялост, а не от един или друг политик. Така че, протестирайки за едно или друго трябва да не спираме да си задаваме въпроса – узряхме ли за някаква генерална промяна или се въртим в кръг.
Светослав Иванов
http://btvnovinite.bg
