Всеки ден виждам живи мъртъвци по улицата. С угаснали очи и души, които са много, много далеч оттук. С превити рамене. Или обратното – в неадекватно веселие, хвърлящи се бясно от забавление в забавление, от адреналин на адреналин, за да не си оставят дори секунда да се замислят какво се случва с живота им.
Най-важното е човек да наблюдава себе си. Защото е толкова лесно да се примириш, толкова е лесно да тръгнеш надолу, толкова е лесно да се затвориш в малката сигурна черупка на сивия си живот и интереси и да се почувстваш поне за миг в безопасност.
Вдигнете очи и се огледайте. Огледайте себе си. Колко пъти сте замълчели, когато е трябвало да крещите...колко пъти сте подминали човек в беда, защото не е ваша работа....колко пъти сте отказвали да мислите за важните неща в обществото, защото се чувствате безсилни и предпочитате удобно тези неща да ги забравите...
Не можем да променим България, ако първо не променим себе си. И по улицата няма хора с изправени глави и гласове, които настояват за промяна.
Да си спомним важните неща. Семейството. Народът. Моралът. Почтеността. Смешни понятия днес. Но важни. Които осмислят живота. Защото парите отлитат, срамът остава. А да загубиш душата си и самоуважението си – нямат цена. Не могат да ви платят толкова. И винаги ще дойде ден, в който ще погледнете назад и ще съжалите за това, което не сте направили. И няма да можете да се оправдавате, че сте жертви. Съучастници сте!
Елена Гунчева
