Образованието ни днес е насочено към създаване на безпаметно общество

Образованието ни днес е насочено към създаване на безпаметно общество. Децата се приучават единствено да възпроизвеждат за оценка - в определено време, а после да забравят. Дори малкото, което им се преподава е преиначено, без основа и при пълна липса на Родолюбие. 

Така израстват хора, у които липсва “отгледана” или по-скоро “събудена” любов към род, народ и Родина. И израсли така децата ни се превръщат в “биомаса”, която расте, за да СЛУЖИ така и по начин, както някому е угодно. 

Историята е един от най-важните предмети, защото дава онази основа - среда, в която да израсне пълноценен човек. Човек знаещ потомък на кой народ е и веднъж научил - такъв не би искал да отстъпи по знаене, можене, доблест и смелост от дедите си. 

Защото паметта - задължава!

За жалост, всичко от по-горе не е нещо, което да се наблюдава в последните само години (макар и сега неимоверно изострено) Това е почин подет от много време насам и се случи след като фанариоти превзеха историческите ни школи почти повсеместно. 

От потомци на светли деди - превърнахме се в наследници на копанарски народ, който се е прехранвал с лов на самури (дребен хищник подобен на пор, но с ценна кожа) и с конни набези - с грабежи. 

Учеха ни как идваме от майната си по тези земи и как едва ли не - на гости дошли сме, за да ни “облагородят” някакви други, от които няма следа. 

Учеха ни, че цялата ни история е низ от предателства и винаги - видите ли, все сме на губещата страна, защото (с много малки изключения) все сме имали слаби владетели, които с некадърността и користта си - погребвали са държавата ни. 

Самата ни държава пък… сами изтрихме столетия от историята ѝ;

Сами се отказахме от предците си;

Сами дадохме възможност на всеки (турци, гърци, румънци, сърби) да се нарече потомък на нашите деди…

А сами се заровихме да търсим произхода си в Памир и Алтай, където наистина наши предци са достигнали, но за да отнесат там светлина и умения - знание, а не да се пръкнат там, за да ловят порове. 

Четете!

Намирайте време да разказвате на децата и внуците си - кои сме;

Разширявайте кръгозора им с пътешествия до близки и далечни места - Родината ни е обсипана със свидетелства за това кои и какви сме. 

Всичко по земите ни е свидетелство за онова величие и мощ на предците ни. То е в шевиците, в песните, в преданията, в приказките…

И…

За разлика от ВСИЧКИ други народи - нашите предци винаги са били по-находчиви от змея;

По-силни от орисници и завистници;

По-високи от злото. 

А е така, защото винаги са били не в страха, а в любовта!

Любовта!

Тя е в основата, тя е в началото, тя изпълва всичко в света, а което не е в нея, то няма къде да е другаде, освен в страха. 

Любовта - тя е и знание, дух, можене. Всичко това идва с четене, а после и с опит. 

Четете!

Спомнете си думите Вазов:

“Чети! То прави сляпото окато -

из тоя извор целий свят гребе -

за малко труд дарява то богато,

по-скъпо то е от елмаз и злато:

 Чети!”

Четете за Вас, но четете и за децата, за внуците си. Защото Вие - днес вече майки, бащи, баби и дядовци - на вашите плещи лежи като какви ще отраснат децата Ви. 

Оплетени от столетни вече лъжи - на прага сме да загубим най-ценното, най-отличителното за нас - българите - собственото ни уважение към нас си самите. 

А човек - загубил уважение към самия себе си - такъв не е уважаван от никой. Такъв все ще е слуга някому и никога достоен човек в Любовта. 

Лично аз - приел съм за себе си да сторя така, щото да хвърля Светлина върху “тъмните” години в управлението на един от великите ни владетели - Цар Борил. 

Върху учението на богомилите, но не като нещо отвлечено, чуждо нам и неясно, а като учение - идващо от дълбините на времето и отново избуяващо днес. 

Представям всичко това не като някакви сухи напътствия, препоръки и преписи.. а като една жива преживелица на обикновени хора - въвлечени в необикновена среда. 

Затова романът ми “Пътят” - е книга разказваща за отминалите времена на Цар Борил; 

Тя още е книга духовна - защото представя богомилското учение; 

Но е и книга човешка, защото всичко е представено в една преживелица. 

Написах я само с български думи, което приех за друга моя задача. Езикът ни може да “каже” всичко важно в света - без да се използват чуждици, без да се използват заемки. 

Езикът ни е като никой друг. Има по пет думи за всичко, докато другите - с една дума - казват пет различни неща. 

От днес “Пътят” пак е налична в четвърто свое издание.

Книгата не е търговски проект. От 2021 и до сега хиляди са я купили на хартия, но и още почти толкова са я пожелали и получили напълно безплатно на своите компютри. 

Четете, а после разказвайте. Ако не е да споделим от знанието и от опита защо сме били на земята изобщо…

Христо Христов