От години сме толерантни и вяло преживяме и най-големият боклук, стига той да идва от правилната посока

                                            ОЩЕ ЗА ШОУ     

    Блъскането – с думи или без думи - беше по-лесната част в скандала около постановката на Малкович. 

    Не получихме отговор обаче на един важен въпрос: а какво, всъщност, се случи на театралната сцена, как се представиха актьорите, какво постигна Малкович, изобщо – шумният му гастрол прави ли чест на Народния театър? 

    Засега не срещаме сериозни критически оценки – и ако 

по-нататък изобщо се появят, те вероятно ще са сладки като шербет. 

    Ние отдавна сме в режим на блудкаво-безлични хвалебствия за всичко, което се пръкне в литературата и в изкуството. Нашите некадърници ги жалим усърдно, какво остава за един Малкович, досегът с който, извън всичко друго, начесва и комплексите на някои хора. 

    От години сме толерантни и вяло преживяме и най-големият боклук, стига той да идва от правилната посока.

    Заслужава си да прочетете пиесата, тя е публикувана в сайта на „24 часа“, и да се запознаете с чудесния „Увод“ на преводача Стоян Чапразов.    

    В него срещаме твърдения на самия Шоу, които си противоречат.

    Веднъж казва, че – цитирам Чапразов, „преди да избере нейната сцена, пиесата вече е била почти завършена", което предполага, че мястото на действие има минимален, ако не и никакъв, принос към целите ѝ. 

    После пък настоява, че е изградил „автентичен“ портрет на българите. 

    Твърди също, че прицел били хигиенните навици на британците, а не тези на българите.

    И окончателно ще се убедим, че трябва да му вярваме, когато прочетем, че една от причините Стамболов да бъде убит били мръсните му нокти. 

    Тъй. Шоу/Малкович получиха защитата си.

    А ние можем да се запитаме, биха ли се преборили апологетите им с подобна страст и за нещо друго? 

    Например, за някое дребничко, мизерно право на Народа, което поне донякъде да облекчи съдбата му? 

Кеворк Кеворкян