След поредния парламентарен и правителствен провал, напълно естествено се разиграва чисто нашенския етюд на баснята „Орел, рак и щука”. Текат дебати по медиите с взаимни обвинения, кой какво не е свършил и какви поразии е направил по време на управлението си. Представителите на различните олигархични кланове кръстосаха театрално, затъпените си шпаги в „смъртоносен”, идеологически двубой с предизвестен миролюбив край. А именно, неприемането на мерки за съдебна отговорност от извършителите на откровените кражби и корупционни престъпление, както и на реална програма за възстановяване суверинитета на държавата ни, превърнала се в послушна колония на ЕС и НАТО
.Но, както виждаме от нашите ученици на Макиавели, политиката няма нищо общо с морала. Който управлява, прибягва до хитрост и лицемерие. Най-големите човешки добродетели – откровенност и честност, в политиката са пороци, смъкващи управляващите от властта. Хитростта и лицемерието са правило за всички управляващи. За това способства неизтощимата подлост, с която пълзят пред силата. Безпощадни към прегрешенията на нямащите и снизходителни към престъпленията на властващите и богатите. Роптаещи срещу противоречията на демокрацията и доскоро търпеливи до мъченичество пред едноличния деспотизъм. Неуморимите бърборковци превърнаха заседанията на парламента в ораторски състезания, вместо да предлагат прости, смислени и изпълними неща.
Във всички времена словото се е приемало и за дело. По тази причина, обществото безкритично приема всичко на вяра, без да следи за изпълнение на казаното, от което управляващите винаги се възползват. За да се завладее общественото мнение, то се поставя в недоумение, като от разни страни се изразяват противоречиви мнения, в чийто лабиринт се губи смисъла. От това печелят, за да наложат своите позиции. Ярък пример е говорилнята след падането на правителството на „промяната” по всички медии, когато провалени и продажни политици, политолози, социолози, антрополози и всякакви анусолози, даваха рецепти за „оправяне” на забърканите лично, или с тяхна помощ безобразия.
Всички така наречени „права” на народа, съществуват само като отвлечени идеи, които на практика не се осъществяват. Каква полза има народа, потънал в грижи за участта си от политиците, от празните дърдорковци и приспиващите го медии, бълващи глупости, щом му се подхвърлят само трохи от трапезата на властващите, в замяна на неговия глас, който е в полза на техните представители. Либералните права за бедняка са горчива ирония, защото ежедневния непосилен труд и мястото му в обществото не му дават възможност истински да се ползва от тях. Зависимостта от капитала създава права над трудещите се, по – сигурни от всяка власт. Чрез нуждата и раждащата се от нея робска зависимост се създават и движат на принципа „резделяй и владей” противостоящи масови движения, протести и демонстрации, участващите в които са често несъзнателни марионетки. Умишлено се създава хаос, в който никой не е в състояние да се организира, вследствие на което хората престават да се разбират един с друг. По този начин се сеят раздори, разделят се всички обществени сили и се парализирва всяка полезна инициатива.
И така...Ще позволим и този път на политиците, за кой ли път да ни измамят с поредните си „програми”, неподкрепени с конкретност и ресурси, целящи продължаване на измамническата им симбиоза? Какъв е смисъла от множеството партии, коалиращи се следизборно в безпринципни и грабителски коалиции, след като винаги получаваме все по-жалък резултат? Видeли сте светлината в тунела на следващите избори? Обещавам ВИ, че това ще бъде фарът на идващият срещу Вас влак...
ВРЕМЕ И ЗА ГРАЖДАНСКО НЕПОДЧИНЕНИЕ И НУЛЕВО ДОВЕРИЕ КЪМ ВСИЧКИ УПРАВЛЯВАЛИ ДО ДНЕС!
Светослав Атаджанов
