Видимите резултати ги виждаме: терасите и апартаментите, избитите животни в Странджа, анкетите за джендъри, София-прайд, убийствата, грабежите и побоищата от недосегаемите. Виждаме къде отиват европейските средства – в джобовете на управляващите. Виждаме невидимото – липсата на правосъдие, липсата на възмездие и справедливост, виждаме оправданията, виждаме липсата на свобода на словото и липсата на свободни медии.
За съжаление, постоянно виждаме и дебилите на проф. Христов. Няма как да не ги виждаме, защото ни управляват и постоянно ни облъчват по медиите и социалните мрежи. Хора с един пръст чело и две мозъчни клетки ни обясняват колко сме добре, как просперираме и колко европейски е станал живота ни. Докато си купуват поредната къща или вила и си диплят пачките от комисионните. Други дебили нахъсано ги хвалят и подкрепят, защото дебилността им стига само до там да се чувстват силни и значителни само, когато са около тези с властта. Иначе не могат да осмислят жалкия си живот. А липсата на мозък не им позволява да видят картината.
Критичната точка на брой дебили на глава от населението вече я минахме. Те са повече. Управляват ни. Определят живота ни. Унищожават ни. И по-лошото – дебилността е заразна. Интелигентността се развива, когато е в подходящата среда. Сложи Айнщайн сред идиоти и никой няма да е чувал за него.
Заразихме се с дебилност и простотия!
Живеем в абсурд, а дори не осъзнаваме какво се случва. Продължаваме да мислим с клишета, поставени в ситуация, която изисква решения.
Елена Гунчева
