В деня на НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ, и за огромно съжаление, все още "живея" извън границите на Отечеството

В VI клас дойде нова учителка по история. Влезе в час, тогава имаше "дежурен", който казваше: "Клас стани, клас мирно!", а ние ставахме чинно...

- Здравейте ученици!

- Здраве желаем, другарко Еди Коя Си!

- Седнете.

И другарката Еди Коя Си отваря т.нар "Дневник" и започва по азбучен ред:

- Албена Иванова? - Става Албена, а другарката продължава - Кажете ми Албена, къде сте родена, на коя улица живеете?

Класът вече е в шок, това е първата другарка, която влиза в клас и ни говори на "Вие".

Албена отговаря:

- Родена съм в София, живея на улица "Галичица".

- И какво е това "Галичица"?

- Планина.

- Точно така. До планината е Охридското езеро. Там се намира манастирът "Свети Наум". А Вие, Анелия къде сте родена и на коя улица живеете?

- Родена съм в София, живея на улица "Презвитер Козма", обаче не знам какво означава името на улицата...

- Презвитер Козма е църковен писател от Хв, написал е "Беседа против богомилите", за тях ще говорим в следващите часове...

* * *

И така другарката Еди Коя Си, внимателно и без да притеснява и без друго уплашените ученици, отваряше вратите към познанието...

После стигна до мен:

- Игор, а Вие къде сте роден и ....

- Роден съм в Скопие и живея на площад "Велчова завера". Обаче съм питал за тази "завера" и ми казаха, че това било неуспешно въстание против турците години преди Априлското въстание...

- Така е, така е, и за това ще говорим в часовете по история, а Скопие къде е?

- Е, как къде, в Югославия...

- Не, моето момче, Скопие е временно извън границите на Отечеството...

* * *

Така неусетно, и в една крехка възраст, попаднах на истински ДАСКАЛ, който в един кратък период, и с величав дух, успя да пробуди в мен жаждата за знания и търпението да търся винаги и другата гледна точка.

* * *

После и други учителки (другарки) ни говореха на Вие, но винаги ще помня първата.

Тук не става дума за някакъв вид шовинизъм, национализъм или патриотизъм - защото в днешно време на това би се уповавал този разказ случил се в началото на есента на 1976 - тук става дума за отношението към българщината, към онази съвкупност от език, нрави, обичаи, култура и там каквото още трябва добавете...

* * *

В деня на НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ, и за огромно съжаление, все още "живея" извън границите на Отечеството, въпреки че съм стъпил в тази територия, все още съм "чужденец в собствената си страна"...

Уповавам се на истории от миналия век, на неколцина истински приятели и на огромната колекция от ехидни предатели, които поддържат жаравата - как иначе - без тях съвсем ще съм "изгубен" между сенките разхождащи се навън...

А вътре в мен има въгленче едно...

* * *

Честит празник!

Игор Марковски