Всички виждаме в какво блато сме попаднали. Донякъде и по наша вина. И както във всички времена на изпитания, се вижда и величието на човек и пълното му падение. От хора като ангели, до хора като кал.
За тази публикация ме провокира коментарът на един господин, подвизаващ се под различни имена и героични снимки във Фейсбук, който е администратор на няколко групи срещу ГЕРБ. Всеки, който не споделя неговото мнение за „спасение“, е враг и цялата му злоба и усилия се насочват към унижаване на инакомислещия. Като обидите винаги са на първо място, по стара българска традиция.
Срещнах хора, които ме накараха да повярвам, че българите имат бъдеще. Които са загърбили личните си пристрастия и интереси, проявяват съчувствие, воля, разум и възпитание. Хора като българите, които са построили България. Хора достойни, заставащи зад думите си, имащи почтеността да признават грешките си, да търсят възможности за консенсус. И уважаващи дори враговете си.
И хора от кал. Които цапат всичко наоколо си. Хора като „културният министър“, който на пресконференция и по медиите използва думи, които са по-подходящи за хамалин на гарата. Много културно! Много възпитано. Да ни пази Господ от културата на министъра.
Колко много „мъже“ /да, в кавички, защото освен първични полови белези, нищо мъжко няма в тях/ се нахвърлиха с нецензурни думи и обиди върху една смела жена – Елена Йончева, защото ги застрашава. То не бяха обиди като „крадла“, то не беше матрона, то не беше пране на пари….истински, неподправени „джентълмени“. Един мъж се познава по приятелите и по враговете си. И как се отнася с тях. И как се отнася с жените, защото няма нищо мъжко да черпиш самочувствие от това, че си обидил и смачкал жена. Подобно поведение показва не само гнусна тиня в душата им, но и неистов страх, че не могат да овладеят ситуацията.
Възпитанието е много важно. Особено за политиците. А липсата му обикновено показва пълна импотентност – най-вече интелектуална и духовна!
И по повод коментара на някой си Петър Пенчев, подвизаващ се и като Ангел Ангелов с героични символи вместо профилна снимка, че ако съм била малко умна, съм щяла да бъда лидер. Не искам да съм лидер в блатото, не искам да ръководя гнусните неща, пълзящи в калта, не искам да ползвам калните и гнусни методи на съвременните гербави политици и на част от опонентите им. И да бъда лидер, не е детската ми мечта. Аз съм си адвокат и обожавам работата си. Но и съм българка и не мога да мълча и да стоя безучастна пред неправдата и унищожението на България.
И лидерите не „стават“, насила лидери стават само различните партийни проекти. Лидерите хората ги виждат, не ги правят!
И затова, българи, малко достойнство, малко възпитание, политиката е мръсна и кална, но когато се прави от свине, става още по-отвратителна. Да си спестим поне мръсотията!
Елена Гунчева
