Много си мисля за нашето общество тези дни.
Започнах да свиквам всяка дискусия, по който и да е въпрос, да буди полюсни, истерични реакции на крайно отрицание в едната или в другата посока. Направете си експеримент – кажете нещо, дори и маловажно и ще видите как веднага ще се намерят други хора, които да отрекат мнението ви. Ще се намерят и такива, които ще се нахвърлят върху другите и ще започне словесна война, каквито сме виждали по „задните дворове” на Далчев, по много български кооперации.
Война от думи, лоши чувства.
Ако думите можеха да убиват, вече да сме се избили.
А ти се усмихваш.
Рязко се различаваш от средата, брато. Трябва да сме тъжни и сдухани, да плюваме всички и всичко. Да мразим дори и съседите. Не само в блока или в селото, а и чисто географски – турците такива, румънците онакива, гърците и тях ги знаем... Турци, дето се правят на италианци.
Чакай, бе, защо да мразим? Защото нещо се обърка в живота ми, братле. Верно, не учих, не беше модерно. В казармата ги биехме тия от университета. Какви времена бяха!
Мрази, за да те видят. Ама никой не те вижда. То с омраза на става. Неприятните в компанията всеки ги избягва – пийнат две ракии и стават големи мъже. Всяко трето семейство е скарано заради делба. Брат с брата се разделя и са като врагове за цял живот. Дръпне някой напред и другите го хвалят – „тоя е в играта”. А играта спира като се счупи предницата на баварецо, дето в Германия са забравили, че го има.
Пиши това с трите букви на стената и да бегаш, бате. Нали уе?
Гледаш, дзвериш се, но спокойно, написал си „есе”. Новото трибуквие. Тръкни, за да спечелиш.
То това ти остава – живот ли е да го опишеш...
Хайде, да се замислим, гледайки все долу, в какво се превръща живота ни. Втренчени в другите, забравяме себе си. Мислейки другите, плуваме в кална баня. А колко малко му трябва на човек, убеден съм. Добра дума, усмивка, малко толерантност и търпение. Малка услуга, когато това е нужно, помощ, състрадание. Все малки неща, които могат да променят цял един живот. Твоя живот.
Усмихни се, когато някой ти се усмихва. Изкорениш ли завистта, яростта и неверието от себе си, ще промениш много неща за всички около теб.
Затова не бъди кисел. Не бъди клюкар, не бъди гадняр. Бъди човек и живей. Защото не всичко зависи от хора, които дори не знаят, че съществуваш.
Светослав Иванов
http://btvnovinite.bg
