По стара традиция наближаващите избори придизвикаха размисъл в партиите с какви нови трикове и номера на цирка да привлекат материала да гласува. И както винаги, насочиха око към известните – журналисти, спортисти, артисти....всеки, който е известен, без значение с какво, важното да е известен.
Преди години присъствах на учредяването на една партия, където председателката имаше списък с всички известни спортисти и артисти в региона и ги канеше един по един да се присъединят към нея. Без да се интересува нито от политически пристрастия, интелектуален капацитет и възможности. С единствената цел за гласовете, които въпросната личност ще привлече.
Българският народ се отличава с пристрастието си към зрелищата. И обожаването на тези, които им ги осигуряват. Като колкото са по-скандални, толкова повече са поставяни на пиедестал и боготворени от бедните духом, които в известните намират проекция на собствените си мечти.
Взаимно изгодно. Застаряващите звездички и спортни величия решават да намерят удобен пристан в политиката и да осребрят по подходящ начин славата си. Без да свенят от това, че нищо не разбират от политика и управление. Важното е, че хората ги обичат. Незнайно защо, тълпата винаги е с впечатление, че всеки хванат от улицата, може да се справи с управлението на държавата. И съответно напират да избират точно такива.
Интелектуалните „напъни” на известните в политиката предизвикват единствено съжаление и смях. У нормалните хора, де! А у феновете си – див възторг, явно породен от фантазията, че както например Кобрата просва в нокдаун противника си, така и ще просне политическите си противници.
Винаги съм смятала, че всеки трябва да си знае мястото, за да си тежи на него! Спортисти, артисти, певци и прочие не стават за политици. Рейгън е едно-единствено изключение, което само потвърждава правилото. Всяко участие на някой от шоу-бизнеса и спорта във властта приключва с тотален провал. И смях. Но пък с доста изгодни сделки за него.
От няколко седмици гледам напъните на Кубрат Пулев, Ани Салич, както и на няколко друго журналистки и "премиери в сянка" да се трасформират в политици. Жалка и тъжна картина. Унизителна за тях и за нас. А единствените доволни ще са политическите партии, които покрай славата им ще докопат някой и друг подлъган глас.
Но все пак изкуството да се биеш и да четеш новините няма нищо общо с изкуството на политиката. Така че – мислете! Защото сцената ще е Народното събрание, а потърпевшите ще сме ние!
Елена Гунчева
