ЗА ЖЕНСКИТЕ И ДРУГИ СЪЗДАНИЯ

Не се гордея, че съм жена, не се и срамувам. Факт си е. Биология. Не искам да съм нищо по-различно. В интерес на истината, не одобрявам феминисткият бяс, като считам, че изобщо не е в интерес на жените. Че аз не искам да съм равна във всичко на мъжете. Когато се развали колата, ще си чакам силен и смел мъж да я поправи или да смени гумата. Нямам никакво намерение да си доказвам равноправието, затънала в машинно масло, кал и мръсотия. Не искам да съм багеристка или дори полицайка. Не искам да служа в армията, защото смятам, че да защитават Родината и семейството си, е отговорност предимно на мъжете. Нямам намерение да се доказвам като равна на мъжете или пък по-добра. Различна съм. Жена съм. Все едно да се сравняват Белоградчишките скали с розариума на Ботаническата градина. 

През кариерата ми никога не ми се е случвало да съм поставена в неравноправно отношение, защото съм жена. Е, понякога подмятания, но съм ги приемала със снизхождение. И съм работила здраво и не съм разчитала на странични неща от работата, за да градя кариера. Затова и изумлението ми беше огромно, когато станах депутат и разбрах от партийния лидер, че "ЖЕНСКИТЕ НЯМАТ МЯСТО В ПОЛИТИКАТА, ТЯХНОТО МЯСТО Е ДО ПЕЧКАТА". Признавам, че за първи път бях шашардисана. Не, че не съм добра готвачка, ама амплоато ми в живота не се изчерпва с мусаката и баницата. И дори имам нахалството да смятам, че имам повече качества от някои мъже в политиката, поне смелост, ако не друго. Но се оказа, че патриотичната партия е поприще предимно за мъже, а на жените е оставено или да го играят фикуси за украса, или, ако са особено духовити и близки до лидера, да ги пуснат да казват по някоя дума. Мачистка партия в най-грубия смисъл на думата. Наслушах се на подмятания и обидни думи за жени - и от партията, и от противниците. Когато напуснах, атаките бяха срещу мен не заради думи и действия, а заради външен вид, семейно положение, дори не се погнусиха да замесят и сина ми. 

Това е грозното. Никоя жена не иска да е над мъжете. Искаме уважение преди всичко. Внимателно отношение. Да не се поставят под съмнения качествата ни, само защото сме жени, а да ни оставят да се докажем. Да не се налага да търпим обидни думи за външността си от "кавалери", които могат да уплашат и стадо биволи с вида си. Да не се налага да чуваме подмятания как сме назначени на поста, особено когато е станало с много работа и усилия от наша страна. Уважение, това искаме. 

А иначе, е добре, момичета, да имаме такива мъже около нас, че да не ни се налага постоянно да сме смели, а да си позволим да сме нежни и добри. Да не се налага да работим на две места, за да издържаме семейството си и да пропуснем първите стъпки на детето си. Да не се налага да сме слугини, когато се налага да издържаме и семейството. Да получаваме уважението заради работата и усилията си. Много ли искаме? Искаме да сме жени и да ни уважават. И затова наистина трябва да има мъже. Мъже, които не се комплексират от силни характери и смели жени. Мъже, които знаят как да накарат една жена да не забравя, че нейната роля е на пазителка на семейството, нежна и добра съпруга и майка. Мъже, с които да бъдем СПОКОЙНИ. И да не трябва да сме смели....

Не забравяйте, че имате невидима корона на главата. И не се страхувайте, че короната ще падне, ако се наведете да помогнете или свършите някаква работа за другиго, ако покажете милосърдие и доброта. 

Честит празник, момичета! И никога не позволявайте да ни казват, че сме женски и мястото ни е до печката. Мястото си го определяме ние! На пиедестал. В сърцата на мъжете и децата ни. В дома ни. В обществото като дами, заслужаващи уважение. 

Елена Гунчева-Гривова