ЗАЩО Е НУЖНА МЕРИТОКРАЦИЯ

Ужасяващо е невежеството на хората по отношение на важни държавни и обществени въпроси. Например винаги съм се изумявала как Айше от Столипиново си знае до запетайката правата, какви декларации и заявления да попълни за общинско жилище, социални помощи и детски, а Иван Иванов например с две висши образования да си мисли, че Президентът може да му намали сметката за тока. Изумително и втрещително /приятели - филолози, простете/.

Затова настоявам поне в Народното събрание да се предлагат и избират хора, които си имат поне някакво понятие от законодателство, от прилагане на законите, от работата си и от живия живот. Не знам колко от Вас ще ми повярват, но с очите си съм виждала как се гласуват закони, които не повече от петима човека в пленарна зала разбират. Повечето дори не могат да осмислят текстовете, камо ли да разберат как тези текстове си взаимодействат с други закони и разпоредби дори в същия закон. Бях предложила да се промени начина на изготвяне на законопроекти, като се пише целият текст както е бил и как се променя. Та поне да става ясно на тези, които натискат копчетата. Не се прие, естествено.

Законодателството не се прави в Народното събрание. И малко от тези, които натискат бутоните, са наясно какво правят. Нещо може да изглежда добре на теория, но на практика да е напълно безсмислено. Да напомням ли Конституцията и последните й промени, довели в момента до тежка парламентарна и политическа криза? Или как е направен Изборния кодекс така, че да защитава тези, които манипулират изборите и да не се допуска това да се промени. Обясних преди седмица колко е безсмислено касирането /всъщност обявяване на незаконност на изборите за народни представители или народен представител/ с процедурата, която е залегнала в Изборния кодекс и сроковете. Същото е и за други случаи. Обжалва се обществена поръчка, ама в някои случаи изпълнението не се спира, а когато човекът спечели делото, се оказва, че поръчката е приключила /имам подобни дела/.

Нали разбирате, че силните си правят законите така, че да са изгодни на тях, а не на нас. И в Народното събрание почти няма хора, които да разбират какво се прави, освен малцина избрани.

Всъщност има професионалисти. И в ГЕРБ има много добри юристи, не се заблуждавайте по масата. И в БСП има. В ДПС има много добри експерти /сега не ги знам как са си поделили експертите/. Те много добре осъзнават какво се случва и работят да се случи. Много рядко някой забелязва цялостната картина, просто защото няма образованието, опита и начина на мислене.

Например преди години един от обществениците, които постоянно се борят със системата, уважаван човек, който не се примирява, ми предложи да изработим сигнал до Европейската комисия за корупцията в България, нарушаването на човешките права и т.н., за да вземели мерки. Не знам дали ще ми повярвате, но мълчах пет минути с увиснало чене и мозъкът ми даваше заето. Да се бориш толкова години срещу системата и да имаш илюзията, че ЕК й дреме за България и народа й, е изумително. Още по-изумително е да предполагаш, че там са едни честни, почтени люде, които ще изпищят от ужас като видят какво се случва в България и като Шести американски флот ще дойдат да ни освободят от престъпниците. Потрес!

Системата се самозапазва и е единна. Няма независима институция. Всичките ви сигнали, жалби и жалейки до разни комисии, прокуратури и т.н. срещу играчи от системата и срещу самата система, са обречени, просто защото пишете и очаквате срещу системата да се борят органи от самата система. Това показва известни ментални дефицити, които аз не мога да си обясня.

Толкова малко са хората, които осъзнават реалността, че чак ми се реве. Инфантилизъм тресе голяма част от населението, дори от тези, които са срещу системата и са опозиция. Някои си мислят, че с избори ще променят нещо в България, с гласуване!?! Вярно ли? Ама наистина? Единственото хубаво на последните избори беше, че ви показа какво се случва наистина, за да се постигнат тези резултати в парламента. И въпреки това остават наивници. Власт с избори не се променя. Нито системата.

Знаещите и можещите трябва да се борят, защото знаят къде са проблемите, каква е реалността и какво трябва и може да се направи. За съжаление, те са прекалено малко. И са толкова оплюти от масите, че не им се занимава.

Всъщност добрата форма на управление е меритокрацията. А не идиотокрацията или клептокрацията. Или какистокрацията.

Елена Гунчева-Гривова