Змията хапе най-силно, когато умира

Змията хапе най-силно, когато умира.

Безумството на Байдън (ерго на Дълбоката държава) да позволи на Зеленски за обстрелва Русия с американски ракети, е илюстрация на отчаянието на проваления "Колективен Запад".

Отчаяние заради очертаващата се руска победа на фронта и заради победата на Тръмп в президентските избори.

ВПК се мъчи да продуцира държавен преврат във Вашингтон, притискайки Тръмп и екипа му (съставен от скептици спрямо Киев) до стената. (Как се прощават декларация като тази на Мъск, че ще ревизира всички разходи на Белия дом за режима на Зеленски и ще търси отговорност за разхищенията?!)

Цената на този държавен преврат е горчива за човечеството - на карта е поставен световният мир, по-близо отвсякога сме до Трета световна война. На практика на карта е поставено нашето съществуване.

Либерал-лунатиците (като Александър Сорос, който нарече провокацията на Байдън "страхотно решение") по дефиниция изповядват атеизъм, налагат силово дехуманизация и нямат ценностни спънки, когато трябва да избират между живота и смъртта. Чуждата смърт обаче.

За тях смъртта е просто бизнес и инструмент за изнудване на политическия противник.

Българската държава и официалните ни институции очакано мълчат. След победата на Тръмп най-яростните военолюбци се префасонираха в миротворци, за да "вземат завоя". А какво мислят сега? Какво мислят президентът, премиерът, лидерите на ГЕРБ, ППДБ, ДПС? Има ли по-важна тема? Докога ще търпим експлоатацията на човешки страх?

Като баща за мен от единствено значение в момента е позицията на отделните партии относно конфликта в Украйна. Не ме интересуват бекграунда им, преговорите за коалиция, котерийните боричкания в парламента.

Ще подкрепя всяка, която ясно и категорично обяви, че България остава неутрална, осъжда ескалацията на Байдън/Сорос/Макрон и ще спомага за стартиране на мирни преговори, в контекста на ключовото си геополитическо разположение на световната карта.

Недялко Недялков