„Румъния и България са особено уязвими спрямо руските враждебни дейстивя, тъй като техните армии и структури за гражданска защита са сред най-слабо развитите в Европа“, пише изданието.
Черно море се превърна в най-смъртоносния морски район през тази година, изпреварвайки дори Ормузкия проток. Поредица от нападения срещу търговски кораби отне живота на повече моряци, отколкото атаките срещу корабоплаването по време на войната между САЩ и Иран. Ескалацията нарушава международните търговски маршрути и засилва напрежението по източния фланг на НАТО.
Руските сили атакуват търговски кораби, превозващи украински хранителни продукти през Черно море, докато Украйна нанася удари с дронове срещу руски плавателни съдове в други части на акваторията.
В опит да избегнат нападенията корабните компании до голяма степен се оттеглиха от водите край Украйна и Русия. Ударите обаче вече обхващат и морските пространства край Румъния и България, които са членки на НАТО, като през последните седмици бяха регистрирани няколко смъртоносни инцидента.
От началото на годината в Черно море са извършени над 300 нападения, показват данни на компанията за морска сигурност „Амбрей“. При тях са загинали повече от 30 моряци, а над 20 се водят за изчезнали, сочат данни на Турската асоциация на корабособствениците, платформата за проследяване на кораби „МаринТрафик“ и местните власти.
За сравнение, от началото на конфликта между САЩ и Иран в края на февруари в Ормузкия проток и по-широкия регион на Близкия изток са регистрирани около 130 нападения, при които са загинали 25 моряци, според Международната морска организация.
През октомври почти половината от нападенията срещу общо около 12 кораба край бреговете на Румъния и България са довели до загинали, изчезнали или ранени членове на екипажите.
Някои европейски лидери свързват тези атаки в непосредствена близост до територията на НАТО с Русия. Москва отрича да има участие.
Инцидентите съвпадат със зачестили нарушения на въздушното пространство, кибератаки и саботажни действия по източната граница на Алианса, за които европейски представители обвиняват Москва.
Румъния и България са особено уязвими спрямо руските враждебни дейстивя, тъй като техните армии и структури за гражданска защита са сред най-слабо развитите в Европа. Съюзниците от НАТО вече разполагат допълнителни ресурси в подкрепа на сигурността в региона.
В понеделник Европейската комисия обяви намерение да ускори създаването на център за морска сигурност в Черно море в отговор на последните нападения, без обаче да посочи Русия като техен извършител.
Черно море има ключово стратегическо значение като връзка между Европа и Азия. Шест държави - България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна - имат излаз на него, което го превръща във важен коридор за международната търговия.
През първите месеци след пълномащабното руско нахлуване в Украйна през 2022 г. Черно море беше арена на интензивни военноморски действия и атаки срещу търговското корабоплаване. Постепенно бойните действия отслабнаха, руските военни кораби се изтеглиха към пристанищата, а под международен натиск Москва прекрати нападенията срещу търговски съдове, превозващи украинско зърно и други хранителни продукти.
Украинският селскостопански износ е жизненоважен за продоволствената сигурност на редица държави в Африка и Близкия изток.
Последната ескалация на насилието обаче доведе до рязко свиване на търговското корабоплаване в Черно море. Броят на корабите, навлизащи през Босфора, е намалял с 41% през октомври спрямо същия месец на 2025 г., а общият брой преминавания в двете посоки е спаднал с 38%, показват данни на неправителствената организация „Глобал Фишинг Уоч“, която проследява морския трафик. | БГНЕС
---
Анализ на „Уолстрийт Джърнъл“
