Болен народ сме. Много болен...

Щастлив съм, че вече няма "Златен Орфей", "Мелодия на годината" и други такива, защото като гледам какъв hate пада по "Футболист на годината" "Евровизия" и други класации ми е мъка чисто человеческа.

Щастлив съм, че успях донякъде да опазя личния си живот настрани, защото като гледам каква истерия пада около тоз и оня - мъка ми е чисто человеческа...

А бе и мен не ме пожалиха :

- "алкохолик",

- "наркоман", 

- "тимаджия",

. "мутра"...

- От 20 години не пия концентриран алкохол.

- аулин за главобол брои ли се...

- тва с "тимаджията" така и не го разбрах. Дълъг разговор, който съм готов да проведа с всеки.

- мутра - тва вероятно е заради фейса ми... :)

Иван Ласкин си отиде из онзи ден. Прясна новина, пресен пример. Прясна стръв за морализаторите.

Хищници, хранещи се с чуждото нещастие.

Егати и упражненията бяха върху паметта му.

Бил какъвто бил,бе!

Няма го вече.

Що ровите, бе, майка му стара...

Ненаситното желание да заглушиш собствената болка с чуждата...

Откъде бе, я намираме таз енергия на отрицанието и обмразването на разни хора и разни идеали - не мож го разбра тв'а нещо горкото ми съзнание.

Спрете се бе, хора. Животът не е генерална репетиция...

Болен народ сме. Много болен...

Неделчо Михайлов