Едно е сигурно – Николай Хайтов мислеше за Народа.
Мислеше го/изстрадваше го непрекъснато.
И докато ровеше из Миналото, и докато водеше безкрайните си битки в Настоящето – за българския език, за гроба на Левски, за Паметта, изобщо – за Страданията Български.
Какво ли щеше да мисли днес за тегобите на Народа?
Най-тежкият въпрос е:
какво искат Властниците за Народа – искат ли нещо изобщо?
Или се задоволяват с комични срещи с влюбени в тях баби или бебета, в които…
/Вижте продължението в предишната ми дописка по-долу. Неизвестно защо, тя стигна до малцина от Вас…/