ДА СЪБОРИМ ДЪРВОТО НА БЕЗЗАКОНИЕТО

„O, tempora, o, mores! Седя и се чудя, защо човек се сърди, кога му речеш: магаре,свиня или вол; и не се сърди - дору още се радва, - кога му речеш: пиленце, гълъбче, славейче, дори още котенце и теленце? Дали славеят принася повече полза в обществото на човеците, отколкото благородната свиня, тази производителна сила в природата на животните, на която само като погледне човек, наумява му нещо аристократическо, нещо възпитано и на дължина, и на широчина? Дали пилето има повече мозък, повече ум, отколкото почтеното магаре, този философ не само между животните, но и между човеците? Или пък гълъбът е по-непорочен и по-достоен в нещо от скопения вол, туй подобие на нашия търпелив народ?”

( Христо Ботев – „O,TEMPORA! O,MORES!”)

 Тука има едни човечета - дето досега не съм ги виждал да напишат нещо по някоя злободневна обществено-политическа тема - или дори да споделят нечие мнение.Камо ли да излязат по площадите – в подкрепа на някоя благородна кауза.Постват/споделят единствено котенца,кученца,изгреви и залези,закуски и вечери-

и разни „забавни” клипчета.Когато им поднесеш за коментар една известна корпулентна ОБЩЕСТВЕНА СВИНЯ и един не по-малко известен Граблив ястреб от криминалния ъндърграунд обаче-

конкретен и събирателен образ на местната симбиоза Мафия-Власт–

настъпва гробовно мълчание.

 Мишкуват – оперирани от чувство за срам,почтеност и обществена отговорност-

в жалките си и мизерни животчета-

оглеждайки се внимателно да не засегнат някое величие – да не загубят службицата си-

събират трескаво контакти и „полезна” информация-

да драпат нагоре с лакти и нокти по стълбицата на бленуваната си кариера - неморална и несъстоятелна.

 Като ги питаш – "А бе вие нямате ли мнение по някой актуален въпрос!"-

започват да въздишат тежко - и велемъдро и надменно

да те поучават:

„Гледай си живота,колко си наивен – ти ли ще оправиш света!"

"Които и да дойдат – все тая!”

и Бай-Ганьовото "Всички са маскари!"

 Една „приятелка” ми пише със загрижен тон:

„Здравей, не харесвам заяждането на дребно с определена личност - в твоя случай с Б.Б. Случващото се е в резултат на много по-дълбоки регресивни и деморализиращи течения, каквито горепосоченият господин няма потенциал да предизвика. Твоето е като да се опитваш да събориш едно дърво, като пляскаш с ръце срещу птиче, кацнало на върха на дървото. Най-много да ти се изсере на главата, докато си чурулика.”

 Има няма потенциал въпросният господин да предизвика

"много по-дълбоки регресивни и деморализиращи течения"-

ако се съберем обаче достатъчно много и започнем да пляскаме с ръце - а и да размахваме юмруци - и някои други инструменти,приятелко-

може и да успеем да съборим

ДЪРВОТО НА БЕЗЗАКОНИЕТО-

а птичето - Грабливият ястреб Б.Б. -

да отлети скоропостижно към едно топло място-

където му е мястото!

 Те са над политиката – витаят в безоблачните простори на „чистата” наука,изкуство и професионална реализация!

 Политиката е под тяхното достойнство!

 Хиляди аргументи ще приведат – за да те осмеят и да оправдаят собственото си позорно мълчание и овчедушие!

 Но те ,изглежда,не са чували фразите:

"Всичко е политика" и

”Който не иска да се занимава с политика – политиката се занимава с него!”

 Всячески - гузно и комплексарски - се опитват да омаловажат/неглижират моите/нашите усилия по посока изразяване на гражданска/морална позиция относно наболели обществено-политически проблеми - с идея въвеждане на законност и ред в страната - и като резултат справедливото наказание на високопоставените престъпници:

"Че няма ли възмездие, насилия се вършат – но само докогато им се дава." — Лукан

(Давам си ясна сметка,че наподобявам малко или много Дон Кихот в неговата благородна,титанична и безсмислена битка с вятърните мелници.)

 Но каква е алтернативата – да си мълчим малодушно,дребнаво и пресметливо – и по този начин да се превърнем в съучастници на злото ,беззаконието и несправедливостта.

 Прочути са словата на немския пастор:

„Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах; не бях комунист.

Когато дойдоха за социалдемократите, аз мълчах; не бях социалдемократ.

Когато дойдоха за тези от профсъюзите, аз мълчах; не членувах в профсъюз.

Когато дойдоха за евреите, аз мълчах; не бях евреин.

Когато дойдоха за мен – вече нямаше кой да говори.”

(Пастор Мартин Нимьолер)

 И това се случва често с мекотелите и слабосилните еснафи-приспособленци:капанът внезапно щраква - и те се оказват съвършено неочаквано вътре!

Хитрата сврака - с двата крака!

„Ако живееш само за себе си, ти си излишен товар на земята.”

(Сократ)

 И това се случва и с цели народи.

 Скопеният вол – туй подобие на нашия търпелив народ!

 Това ли искаме - да гвацаме в курешките на историята!

 НИКОЛАЙ РИЗОВ