Гледах интервюто с участието на Спиридонов - шеф на ГДБОП и Димитър Стоянов - арестувания журналист.
Поведението на Спиридонов е започнало да прилича удивително на младия Цветан Цветанов. Вместо да обяснява собствените си решения и постигнат евентуален качествен резултат, той замества очакваното с глуповати милиционерски клишета. Ако след толкова години работа в ГДБОП не прави разлика между престъпление, което пряко заплашва човешки живот и данъчно престъпление, било то с горене на документи, означава, че "шефът не е на мястото си".
Как е възможно шеф на ГДБОП да твърди, че щом журналисти са отишли до една дупка в полето, където няма други хора и въоръжени лица, освен секретните постове на служителите от ГДБОП, означава, че те трябва да бъдат задържани с оръжие опряно в главите. Дори и да не са били разпознати като журналистите, които всъщност са подали сигнала лично на Спиридонов, кое налага да бъдат арестувани с пистолет в тила, при положение, че няма пряка заплаха за живота на никого, нито минимална възможност да избягат? Защо не са ги оставили и заснели като доказателствен материал какво вършат с документите тези лица и какви са всъщност въпросните документи, заради които са там?
Въпроси без отговор. Големият проблем на полицейските ни органи е, че си остават силоваци, обслужващи властта, а не изпълняващи стриктно закона. Спиридонов съм го наблюдавал под микроскоп и в акция по друг казус и зная, че е човек с дистанционно управление. Такива ръководители бяха необходими на политическата мафия - ограничени, амбициозни и послушни. Безплодни дървета...
Николай Марков
