Празниците на тези мои години ако не за прекомерна радост, са хубав повод да си пообщувам пряко или дистанционно с добри приятели от страната. С няколко от тях си споделихме един с друг нЕкои съображения за случващото се в страната ни.
Като се замислих след това, установих, че независимо от кой град е моят добър приятел, всъщност той описва една и съща картина, разликата е в някой местен детайл, в някаква локална особеност. Но в главното става дума за идентична тенденция, за онова основно и съществено, което се е установило трайно и уродливо в Отечеството ни любезно.
Навсякъде, по думите на тези мои добри приятели, властта се държи много здраво и безкомпромисно от ГЕРБ (не съм разговарял с някой приятел за региони, където на власт е ДПС).
Кметът и-или местният лидер на ГЕРБ имат пълен контрол върху всички процеси. Те разпределят еврофондовете и държавните поръчки, те осъществяват кадровия подбор във всички институции и общински предприятия, те държат здраво в ръцете си малкото останали местни медии, най-много някой вестник, който повече дори от късния соц отразява най-подробно с пропагандни материали и фотографии практически ежедневно неспирните успехи на кмета или ГЕРБ. Плюс тук-там и някоя покорна и покорена местна телевизийка.
Хората вече са се примирили, казали са си – така ще е, тези няма да изпуснат властта. И ако искат работа, отиват при кмета или в регионалната централа на ГЕРБ – бият чело или падат на колене, носят колкото и каквото трябва, само и само да намерят препитание, защото вече не се трае и понеже другояче не може.
Това МВР, данъчно, държавни подразделения в общината, общински структури – без Добро-то на кмета или партийния лидер не може да се попадне или направи кариера в тях.
Няма бизнесмен и бизнес, който да може да си помисли дори, че може за него да има хляб в общината, ако отношението към него на местната власт – общинска и партийна – не е благосклонно. А тази благосклонност си има цена...
Хватката е здрава и дори се засилва. Убеждението на хората, че така ще бъде задълго убива тяхната енергия, волята им за съпротива. Повече от един от приятелите ми всъщност казаха следното – тук сме не като в 80-те, а като в 70-те.
Харчат се с решаващата дума на водещите общински и партийни функционери на ГЕРБ огромни пари – за какви ли не начинания, благоустройства, инфраструктури, празници, без да му се хваща краят и много често без професионализъм, без естетично чувство, без ясно доказана потребност и без особено качество. Както каза приятел – строи се, ремонтира се, пак се ремонтира и отново се ремонтира. Всичкото това струва скъпо и няма ревизия, няма одит, няма даже мисъл за това да се види какво и как е похарчено.
И най-интересното кое е – че навсякъде БСП играе заедно с ГЕРБ и свири втора цигулка, но в същия оркестър. Водещи функционери на БСП и техните най-близки роднини са на ключови длъжности в общината, в общински собствености и управления, в заводи, ако ги има, в местни представителства на централната власт, в други апетитни трудоустройства. И са в комбина с ГЕРБ – доброволно или по принуда, траят си – за да не изхвърчат, че в градовете няма много добри места за препитание и обогатяване.
Както бе убеден друг приятел – на Позитано прекрасно знаят, че е така, че има негласно (поне) договаряне, но вдигат пушилка, хвърлят прах в очите на обществото. Ала обществото не е само на и около Дондуков, то е в градове, градчета, села и селца и там то вижда все същата картина – пълен синхрон между първата цигулка ГЕРБ и втората цигулка БСП. Делят си баницата, дори да е 2:1, но я делят, защото всички са на масата. А в България дори след 30 години Преход има все още какво да се дели.
Така, общо-взето, е в Отечеството ни любезно. Личният просперитет, какво ти просперитет, личното оцеляване на почти всеки от няколкото милиона българи в България зависи от отношението на властимащите към него, лично към него. И ако той си позволява да говори, да назовава нещата с истинските им имена, ще седи безработен в населеното си място, ще му вземат бизнесчето, ще му уволнят детето, ще му спрат сайта, ще му пратят данъчните или полицията, ако не му пратят и нещо по така, че да не знае после на кой свят е.
Това, пак казвам, обяснява масовата апатия, аномалия, анемия и аномия, която е причина да няма съществена воля за промяна, с което прави промяната невъзможна. И именно тази невъзможна промяна се нарича стабилност. А означава застой. Ето защо сме като в 70-те и изобщо не знам колко години още има, докато дойдат 80-те.
Николай Слатински
