Очевидно не се разбираме за базисни, елементарни и фундаментални неща. Да преговорим материала.
1. Всеки, който е избрал да бъде публична фигура, доброволно е стеснил личното си пространство и се е самолишил от доста удобства, като например - медийното.
2. Всеки журналист, интервюиращ публична фигура, е длъжен да предположи, че тази фигура нещо крие или послъгва. И да се опита да открие, има ли такова нещо. Ако не - не.
3. Всяка публична фигура, упражняваща власт, дадена от гражданството и получаваща заплата от гражданството, е с още по-стеснени права откъм лична неприкосновеност. И гражданите, и журналистите са длъжни да предполагат, че тази фигура нещо шмекерува или лъже - до доказване на противното. Тук въпросът с доказването на вината е обърнат: доказва се невиновност и добра воля.
4. Всяка публична фигура, която поиска от публиката публична благодарност, е длъжна незабавно да подаде оставка.
5. Не е работа на интервюиращия журналист да се грижи за добруването на духа и за доброто настроение на интервюирания. Ако интервюираният е властник, подобна грижа би било отстъпление от журнализма.
6. Говоря не само принципно, но и от собствен опит. Всеки журналист или гражданин има правото да ме разпитва, дали не крия нещо. И го правят, общо взето през ден, вече 30 години. Имат правото, а не - задължението; не упражнявам власт, нито вземам публични средства.
Колко далеч се оказахме от елементарните норми на демократичния живот - това личи дори само от необходимостта да си повтаряме такива базисни неща, които инак се преподават на първокурсници. В демократичните страни, де.
Евгений Дайнов
