Интересно е как за малко повече от сто години преминахме почти през всички форми на управление на държавата. Къде с по-голям, къде с по-малък ефект. Монархия, република, парламентарна република. А последните тридесет години показаха очевадният факт, че парламентарната република има много недостатъци като форма на управление на държавата.
Въпреки опитите за разделение на властите и изискването за такова разделение в Конституцията, на практика властите са се слели напълно, като партията, която печели мнозинство в Народното събрание, запопочва винаги с изчистване на политическите врагове от другите системи и съответно пълната обвързаност на властите. Като възможностите да се влияе върху независимостта са огромни.
На практика в момента нямаме парламентарна република. Имаме МАФИОТСКА МОНАРХИЯ С ЕЛЕМЕНТИ НА ПАРЛАМЕНТАРНА РЕПУБЛИКА.
Няма универсална рецепта. Защото всеки народ е с различна история, народопсихология и традиции. Но България, с изключение на последните около 70 години, се е управлявала като монархия /дали независима държава, или като подчинена територия, това е факт/. Въпреки че и тук има нюанси, защото по времето на социалистическото управление на практика имаше избираема от партийната номенклатура монархия.
И като гледам народопсихологията на българите и най-доброто като управления на държавите, считам, че българите трябва да се управляваме като президентска република. Няколко думи какво означава това:
Президентската република е форма на управление, при която президентът има широки правомощия в държавното управление. В неговите ръце са съсредоточени както функциите на държавния глава, така и тези на министър-председателя. Изпълнителната власт е съсредоточена в президента, а законодателната – в парламента.
• извънпарламентарен начин на избиране на президента (или от населението, като в Бразилия, Франция, или от изборна колегия, както е в САЩ),
• извънпарламентарен начин на сформиране на правителство, което се сформира от президента. Той и де юреи де факто е глава на правителството (постът министър-председател отсътства, като например в САЩ), или президента назначава премиера. Правителството се отчита само пред президента, а не пред парламента, като само той може да свали правителството.
Като цяло, при тази форма на управление президентът има много повече пълномощия в сравнение с този на парламентарната република (той държи изпълнителната власт, утвърждава законите като ги подписва, има право да уволни правителството), но особеното в президентската република е, че президента, по правило, няма право да разпуска парламента, а парламентът от своя страна не може да поиска вот на недоверие на правителството.
Тя дава най-добрата възможност за практическо разделение на властите, а разделението на властите е основната предпоставка за съществуване на правова държава и взаимен контрол между властите. Това е формата на държавно устройство при която е осъществен принципа ”власт спира власт”. Това е залегнало в принципите на Шарл Луи Монтескьо. Властите по този начин взаимно се контролират и никоя не може да излезе извън този контрол.
При президентската република законодателната и изпълнителната власт са самостоятелни и независими. Взаимно не могат да си влияят. Президентът не може да разпуска парламента. Но и парламентът не може да гласува вот на недоверие на президента. Правителството не зависи от подкрепата на парламента. Парламентът има единствено задачата да приема закони – чисто законодателна власт. Импийчмънт може да се иска само при строго определени условия, които не зависят чак толкова от политическите мнозинства.
И друго, което трябва да отчетем – ЦЕЛИЯТ НАРОД ГЛАСУВА ЗА ПРЕЗИДЕНТ – ЗА ЛИЧНОСТ! Там вече партиите нямат чак толкова влияние, защото личностите се виждат какви са. Времената, когато СДС казваше: „И магаре да сложим, ще го изберат”, минаха. Прекалено много магарета избрахме. И ако този президент, който е избран, не се справи, народът няма да го избере втори път. Няма как да се размие отговорността, както в момента си я прехвърлят премиер, правителство, народни представители и съд.
Знае се кой управлява, кой носи отговорността, и кой отговаря пред народа си!
Затова и моето категорично мнение е, че предсрочни избори ПРЕДИ РЕШЕНИЕ ЗА СМЯНА НА СИСТЕМАТА, ще доведе до същият омагьосан кръг, в който се въртим като овце тридесет години. Когато нещо не работи, трябва да се промени. България е прекалено важна, за да не отчитаме и поправяме грешките си. Защото ние сме временни. И трябва да оставим родина на децата си.
Елена Гунчева
