ОТВОРЕНО ПИСМО ДО ТОМАС МАН „Който има уши да слуша,нека слуша.” (Матей 13:9)

В 1933 г., след като на власт в Германия идват националсоциалистите,Томас Ман, носител на Нобелова награда за литература за 1929 г.,произнася в Мюнхен прочутата си реч „Страдание и величие на Рихард Вагнер“ по случай 50-та годишнина от смъртта на композитора. Докато изнася същата реч в Амстердам, Брюксел и Париж, водещите политически кръгове в Германия организират „протест“ срещу писателя и той се вижда принуден да остане в емиграция – първо в Швейцария, а след лишаването му от германско гражданство през 1938 г.— в САЩ. В Германия книгите му са забранени.

Авторът на „Буденброкови“ е един от най-изявените и крайни противници на нацизма. През януари 1942 г. конференцията от Ванзее стартира смъртоносната машина в Аушвиц,като по този начин официално поставя началото на систематичното избиване на евреите. На нацисткия терор Томас Ман отговаря с прочутата си реч – изиграла ролята на словесен атентат срещу зловещия режим на нацистите.

„По данни на полското правителство в изгнание, до този момент най-малко 700 хиляди евреи са били избити или измъчвани до смърт от Гестапо. Знае ли германският народ за тези ужаси? И какво мисли по този въпрос?“

„Що за хора са това,що за чудовища. Те се къпят в кръвта и болката на евреите. Всяко страдание, което им причиняват,ги мотивира да се държат още по-безмилостно с тях“

„… цялата низост на нацистите е събрана в думите на един германски офицер от Генералния щаб,който,запитан как националсоциалистическият режим възнамерява да овладее бунтовете и глада в Европа, отговаря така: Европа нека си гладува, важното е Вермахтът да е сит. Ако се наложи,ще избием цялото цивилно население,но няма да капитулираме”

„…нали ви предупреждавах,когато все още не беше станало прекалено късно, че порочните сили, на които безпомощно робувате,ви водят с безбройните си злодеяния към невъобразим упадък, докато в същото време повечето от вас са до такава степен заслепени,че смятат тези злодеи за пазители на реда и националното достойнство“

(Томас Ман)

Казва Томас Ман,сякаш осъзнавайки, че всъщност няма кой да го чуе. И наистина:речите, с които той се обръща към германския народ, са историческо свидетелство за безсилието му да спре жестокостите на нацистите.Но той поне прави опит да го стори. Което не е никак малко на фона на милионите,предпочели да си замълчат.

(Интернет

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО „ПИСАТЕЛЯ” ТОМАС МАН

Господин Ман,

Вие си позволихте наглостта и нахалството да произнесете „реч” в Мюнхен – и по-късно в Амстердам,Брюксел и Париж – обладан от бесовете на сляпата си и неистова омраза към германския народ.

Вие се наредихте сред неканените гости на масата на германските граждани.Вие използвате език на омразата,който лъжливо и тенденциозно наричате „език на истината”. Хората трябва да се чувстват в безопасност,за да могат да изградят общност. Съдържанието на Вашата „реч” насърчава вреда в реалния свят,включително (но не само) физическо, финансово и емоционално нараняване.

”Речта” Ви е изпъстрена с клевети за потъпкване на демокрацията,в момент,когато целият народ е обединен като железен юмрук около нашия велик и неустрашим Фюрер и нашата партия НСДАП за социално-икономическото възстановяване и развитие на страната,безпощадното унищожаване на нейните врагове и окончателното решение на еврейския въпрос.

Делегитимацията на властта не трябва и не може да бъде цел на един немски писател,трябва да бъдете надпартиен.Въобще Вашата „реч” представлява депресивна политиканска тъпня.

Германците очаkват от един писател нещо,което да им даде надежда за бъдещето,а не приказки и клевети за "избити евреи".Словото Ви трябва да носи някаква топлина и някакъв уют,за да сгрее душите и сърцата на германския народ,обединен за постигането на великата цел:разширяване на германското жизнено пространство и установяване на Хилядолетния Трети райх.

Умишлено не споменавате нищо от това,което е постигнато в Германия – да не говорим за плановете на ръководството на държавата за надграждане на постигнатото в идните години.

Не подбирате мястото и времето за опозиционно говорене,изразявате крайна опозиционност,за да бъдете забелязан.

Превърнахте се в проводник на тезите на комунистите,капиталистите и евреите - виновни за пораженията,бедността и разрухата на Германия,преди нашият Фюрер и нашата партия да поемем отговорността за управление на страната!

Проявявате се като личност,която не успява да владее психиката си;несдържаната агресия от най-малкия дразнител е съществена част от Вашата личностна характеристика – израз на изключитело ниска самооценка и дълбок комплекс за малоценност.

Липсва Ви мъжка и отговорна реакция,проявявате се като политикан от квартално кафене,но с още по-бедни представи за политиката от посетителите му - дезориентиран и дребнав „бърборко”,който просто си чеше езика като махленка на стобор,без да е в състояние нито да предложи,нито да извърши нещо смислено.

Слабата публицистика,кооято представяте като своя позиция,изобщо не може да бъде коментирана.Тази „реч” възмути до дън душа целокупния немски народ;вечното Ви мрънкане раздразни гражданите.

Напълно сте неспособен да се ориентирате във времето и пространството и да преценявате кое Ваше поведение е адекватно на ситуацията.

Няма как да искаме нещо различно,нещо възвишено от човек,прекарал целия си живот в малката,затворена общност на писателите.Липсва Ви политическа култура.

Безусловна и неотменима Ваша участ са позорът,който си навлякохте,както и презрението и омразата на германския народ,устремен към светли бъднини във величието и славата на Хилядолетния райх!

Изобщо,кой сте Вие,Томас Ман!

(По подобен начин би изглеждало едно послание от марионетките на властта и политическите проститутки до Томас Ман и други интелектуалци,проявили смелост и гражданска доблест по време на нацисткия режим да говорят ИСТИНАТА.Използвани са изрази от критични материали към Новогодишното обръщение на Президента Радев както и от Стандарти на общността във Facebook.)

НИКОЛАЙ РИЗОВ