Десетилетия минаха от последните масови манифестации на Първи май. Някога празник, днес е по-скоро ден за равносметка на всичко, което изгубихме. Ден, в който да осъзнаем, че с работа никой не става богат, а някои използват труда на хората не с уважение, а с презрение.
Да си работник, отдавна не е гордост в България. А възможност за оцеляване. Капиталът отдавна е в ръцете на хора, които не са работили, но пък добре са усвоили изкуството на кражбата и експлоатация. Изграденото от работниците беше продадено за жълти стотинки на новите капиталисти на България.
Почтените хора се трудят за хляба си. И този труд става все по-усилен и пълен с условия. За да работиш, трябва да забравиш правата си, да внимаваш какво говориш, къде членуваш, да не критикуваш, а само безропотно да си вършиш работата и да не надигаш глас. Днес много от работниците нямат правото на политическа позиция извън одобрението за властта, защото техните работодатели са зависими от държавата и махат всеки неудобен. Днес работниците внимават какво пишат дори в социалните мрежи, защото работодателите им се страхуват от властта и карат всички свои подчинени да мълчат. В икономика, в която държавата не е регулатор, а пълноправен господар, който може да смачка всеки бизнес, на работника е отредено мястото на роба.
Днес богати са тези, които са на власт и най-вече тези, които не са работили. Богати са тези, които разграбиха изграденото от работниците и се прикачиха към управляващите, за да разпределят общите пари. Днес богатите капиталисти се възмущават от исканията за по-високи заплати, забраняват на жените да раждат и искат да се работи до живот. Техните отрочета получават джобни колкото няколко работнически заплати на ден, вземат наркотици и убиват с лъскавите си джипове. Често днес първата работа на капиталиста е да си купи нова кола на любовницата, а не да плати заплатите на работниците си.
По неофициални данни вече почти 300 000 души са останали без работа от началото на извънредното положение. Изхвърлени от работа, без компенсации и оставени да оцеляват сами. Държавата не я е грижа за тях, защото държавата вече се управлява от хора, които не са работили никога, а само са крали. Когато богатството и властта не са в резултат на лични усилия и работа, а на кражби, корупция и политическо слагачество на кукловодите, резултатът е, че най-горе на стълбата не се чуват воплите отдолу. Боговете са им братя и всичко е прекрасно.
Работниците имат правото само да работят. Без въпроси, без критики. Без позиции. Без правото дори да гласуват за когото искат, защото работодателят им поставя условия и ако не гласуват за управляващите, ще загубят и работата си.
Днес синдикати почти няма. Официалните два синдиката отдавна се превърнаха в обслужващи лакеи на властта. Вече няма работнически стачки. Вече няма стачки за нарушаване на правата на работниците. Вече няма кой да ги защити....
И все пак, честит празник. Защото трудът също е капитал. Защото не могат да ви отнемат способностите и това, което можете да дадете. Капиталът е зависим от вас и най-големият им успех е, че ви убедиха в обратното.
Остават ви почтеността и чистата съвест. А това не е малко. Затова днес помислете какво давате и какво получавате. Парите не ви ги „дават”, а вие ги изработвате. Изработвате много повече, но ви дават, колкото да оцелявате.
Днес е ден на равносметка. Какво изгубихме. Какво имаме. И какво предстои....
Елена Гунчева
