Пухльо

Един мой приятел ми подари тази нежна дума в коментар под пост, за което му благодаря, с обяснението, че това е нещо средно между путьо и мухльо. Та искам да се обърна към оня дето ме нарече тулуп.

Ей… пухльо, не ми дръж тон не си ми никакъв. Благодарение на теб обаче разбрах какъв съм аз. Аз съм: Психо-десен мрънкач маргинал от диванно нахалните тулупи дето стават късно. От онези дето като ти потрябваме, примерно за избор на кмет на София, ни обясняваш като кротка овчица, че сме от едно политическо семейство и трябва заедно да се пазим от комунистите. Иначе много ни се дразниш.

Като стана дума за комунистите, искам да направя едно самопризнание. Последния път когато гласувах правилно, подчертавам правилно. Гласувах за Румен Радев и се гордея с това. На моите приятели антикомунистите им обясних, че това е осъзнат десен вот в ляво срещу комунизма-ГЕРБ. По принцип гласувам за разни маргинали, защото там ми е сърцето и ме малко яд. Яд ме е защото по този начин, разпилявайки гласа си, давам шанс на тебе пухльо. А аз пък оставам все непарламентарно представен, или ако да за малко и с малко. На моите приятели маргиналите искам да кажа. Знаем, че сте умни и красиви,така ни наричат иронично, но само с това и с толкова не става. Вземете се в ръце да не се ядосам и на вас. А ти пухльо, продължавай по същия начин и сам ще се изненадаш какво ще ти се случи. Вярвай пухльо на политическите си аналлизатори и на разни рейтинги. Така си ми по-удобен пухльо.

Пламен Иванов