С голяма завист слушам Премиерът-Слънце, когато споменава дЕдовците си. За разлика от нас, простосмъртните българи, Боку си има дЕдо за всеки удобен случай. Леко обаче се шокирам, как всеки нов дЕдо Боку го убива по различни поводи и начини. Дори не смея да питам за бабата/бабите!?! Бе, добре си е човек да си има роднина за всеки един политически случай.
И тъй като днес забелязах, че нито Премиерът- Слънце, нито някой от приближените му не посмя да спомене Русия или Денят на победата, да си припомним някои неща покрай дЕдовците на Боку:
Бащата на Боку /незнайно от кой дЕдо/, е БИЛ СЛУЖИТЕЛ НА МВР. Самият Боку, явно поради старанията си да славослови БКП и КПСС, е КОМСОМОЛСКИ СЕКРЕТАР. През 1977 година влиза в школата на МВР в Симеоново. Напъните са му стигнали само до „Противопожарна охрана”, което той обяснява с един от дЕдовците, убит от комунистите. Което пък се бие с факта, че ако е имало подобно нещо, никой не би допуснал баща му да работи в МВР. Или пък той е бил от друг дЕдо, не става много ясно.
И понеже дЕдо му е бил убит от комунистите, в Симеоново младият Боку три дена го били и го оставили на хляб и вода и накрая насилствено го принудили да вика „ура” и да кандидатства да го приемат в БКП. Явно младият Боку, въпреки смъртта на един от дЕдовците, убит от комунистите, върло участва в партийните мероприятия и през 1982 година също като баща си, отива да работи в МВР. Само тези, които не са живели тогава или са малоумни, могат да мислят, че някой, който има в потеклото си съмнителни роднини или не е засвидетелства стопроцентова вярност на партията, може да бъде допуснат до милицията. Дори става преподавател в МВР – горкият Боку, отново подло принуждаван от комунистите, а в същността си мразещ ги заради дЕдо си!
Той със сигурност е бил дисидент в душата си и е викал „Да живее БКП и КПСС” и „Вечна дружба с СССР”, само докато обмисля как да се пребори с комунизма.
През 1991 година, когато все още не става ясно, че БКП могат да загубят властта, той напуска структурите на МВР, защото ОТКАЗВА ДА НАПУСНЕ ПАРТИЯТА – БЪЛГАРСКА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ!
Покрай Румен Пашата, Маргините, СИК и работата му като охрана на Тодор Живков по негово собствено желание, охранителят Боку осъзнава, че в БКП хляб няма. Изучавайки методите на мафията, разбира, че има една партия, която винаги е на власт: партия „Партиен помияр”. И изведнъж Боку си припомня един от дЕдовците, убит от комунистите и с помощта на Симеончо, влиза във властта. Като започва неистово да плюе там, където доскоро е ял хляб, ял е хляб и баща му!!!
Днес, вместо „Да живее СССР”, Боку вика „Да живее САЩ”. Вместо „Долу гнилия капитализъм”, вика „Долу Путин и Русия”. И вади нови и нови дЕдовци, убити от комунистите. Интересно ми е само дали младият Боку в МВР е намерил нЕкой дЕдо, убит от фашистите?
Партия „Помияр”. Да забравиш какво си бил. Да плюеш там, където си ял. Да отричаш това, което доскоро си възхвалявал. И всичкото това заради властта.
Помиярщината отвращава. Политическите хамелеони са тези, които съсипват всичко, до което се допрат. Когато нямаш чест, когато си минал през БКП и мафията, а се показваш за най-големия европеец и борец срещу организираната престъпност. Циркът ни стана множко!
А лъжите още повече! Синдромът на Мюнхаузен – говориш фантазии и сам си вярваш. И настояваш всички да ти вярват.
И виновен е не само той! В една нормална държава със здравомислещи хора човечецът щеше да е на лечение и кротка почивка. Където да си говори с птичките за многото си дЕдовци. А ние го допуснахме да управлява държавата....
Елена Гунчева
