ТРИТЕ НАРЦИСА

 

Mutato nomine, de te fabula Narratur. Това е латинска поговорка, която се отнася за триединството от някога великите западни държави - Великобритания, Америка и Франция. Поговорката означава: „Когато промениш името си, ще разказват истории за теб“. Така че, каква е тази история?

Тя изглежда така:

Млад и харизматичен политик озадачава и възхищава електората с обещания за промяна и национално обновление. Той се радва на вълна от народно признание и заема най-високия пост в страната. Сега той има властта, която е търсил, но националното обновление не върви. Критиците започват да го обвиняват в нарцисизъм и измама. Тръгват слухове за неговата сексуална ориентация. Той изглежда щастливо женен, но съпругата му е особена и има упорити слухове, че той е таен гей, или бисексуален. Както и да е, едно е сигурно, той е дълбоко влюбен в звука на собствения си глас. За негов късмет медиите все още са с него и той отново отбелязва голяма победа, докато се кандидатира за преизбиране. Уви, вторият му мандат не е по-ефективен от първия. Обещанията му определено са загубили блясъка си. След като напусна поста си, избирателите, които някога заслепи, сега са дълбоко разочаровани.

Това, разбира се, е историята на Тони Блеър във Великобритания. Но това е и историята на Барак Обама в Америка. И историята на Еманюел Макрон във Франция. Тези трима политици са толкова сходни, че могат да получат едно и също име: Bl oba macron. Сякаш Светът на клоунните е написал един и същи сценарий три пъти в три различни държави и е избрал трима почти еднакви актьори за главните роли. Лъжливият нарцисист, за когото се говори, че е таен гей, първо заслепява, а след това разочарова. След това той напуска поста си и става много богат. Сценарият във Франция все още не е финализиран, тъй като Макрон все още не е напуснал поста, но вече е в дълбоката фаза на разочарование. Избирателите, които някога беше заслепил, сега разбраха, че са били измамени.

Ето защо белите във Франция може да реагират на сценария на Света на клоуните по същия начин, както направиха белите в Америка - като изберат следващия път някой, когото Светът на клоуните мрази. В Америка Барак Обама обеща расово изцеление и край на националното разделение. Случи се точно обратното. Така белите хора избраха Доналд Тръмп. Във Франция Макрон обеща същото като Обама и както Обама постигна обратното. Подобно на чернокожите в Америка, мюсюлманите и другите небели във Франция преследват белите по-злобно от всякога.

Така разочарованите бели французи може следващия път да изберат „крайно дясната“ Марин Льо Пен (р. 1968) за президент. Може и да направят това, но има опасение, че Марин може да бъде толкова разочароваща в поста си, колкото Мелони в Италия. Защото и Джорджия Мелони, „крайнодесният“ лидер, който дойде на власт, обеща на висок глас да обърне вълната на не-бялата миграция, но вместо това й позволи да нарасне още повече. Тя беше наричана „фашисткият тигър”, но се оказва пухкавото котенце в скута на Света на клоуните....

Светослав Атаджанов