У нас всичко е имитация - и държавата, и политиците, и правосъдието, и здравеопазването, и образованието...

От години симпатизирам и съм запалянко на авторите и публицистите, които твърдят, че ние сме абсолютното олицетворение на имитацията. У нас всичко е имитация - и държавата, и политиците, и правосъдието, и здравеопазването, и образованието...

Какво ли не е имитация у нас?

И всеки ден ставаме очевидци, свидетели, съучастници и участници в някакъв процес на имитация. А организаторите и инициаторите на тия процеси с всичка сила се мъчат да ни убедят, че управлението ни е управление, парламентаризмът ни е перфектен, местното ни управление е съвършено.

Имаме си премиер-имитация, който два пъти подава оставка и имитира, че може и трети път да подаде оставка, за да си осигури посредством абдикациятта си четвърти мандат, като имитира, че това няма да стане чрез измами, лъжи и долнопробни фалшификации на изборите. А след това ни очаква следващата фалшификациця - отново да гледаме избледнялата лента на филма за стабилността. Стабилността в мизерията и нищетата. С обещания, които никой няма няма намерение да реализира, но не спира да разправя, че сън не го хваща от грижи за нашето благоденствие.

Време е да преименуваме държавата си и да я наречем Република Имитация. Република България я анихилираха в нищото разни алчни негодници и други вредни тъпанари.

Извинете, че ви занимавам с лични работи.

Любо КОЛЬОВСКИ