Боц! Или защо българинът не ще да се набоцка

Официалната версия. (Кратка.)

Българинът е чукундур. Той не разбира, кое е хубаво за него. Не е достатъчно осведомен. Влияе се от комшията. Седи във фейсбук и чете неофициалните бюлетини. Не се доверява на медиите, на специалистите. Той е по-малко интелигентен и от планктон. Вярва в конспиративни теории и чипиране. Извод: Не бъди българин – ваксинирай се.

Неофициалната версия. (Малко по-дълга.)

Българинът е лъган. 

Лъгаха ни за Чернобил. Лъгаха ни за развития социализъм. Лъгаха ни, че демокрацията е хубаво нещо. Лъгаха ни, че ще бъдем равни на другите европейци. Лъгаха ни, лъжат ни и ще ни лъжат. Тридесет години ни потрошиха от лъжи.

Сега нещо ни лънгосват и за някакви ваксини. Сума ти професори, доценти и всякакъв научен елит се опитаха да ни обясняват, че да те боцкат не боляло. Не боляло и толкоз. Дори се боцнаха на живо. После започна да изплува информация от разни неофициални сайтове за сериозни усложнения след ваксинации. Дори за умрели.

После се подразбра, че можело да се умре от ваксините, ама като цяло било безопасно и рискът бил оправдан. Промениха нещо в някакви листовки и бюрократичната машина си свърши работата.

За чукундурите остана избора: 

Който иска да умре в защита на оправдания риск, може да се пробва. На собствена отговорност, разбира се. Умираш срещу подпис. Защото умирането освен, че е досадно може и да излезе скъпо. А тези, които искат да ни боцкат мразят да губят пари. Затова подписваш.

По-дисциплинираните и по-малко лъгани народи се довериха. Боцкат се на конвейер. Обаче ние сме номади. Лъгани номади и при нас тези не минават. Мен ме ужасява когато някой иска да ми пробута нещо, което ще ме спаси от нещо, което съм преболедувал при това спасението е толкова относително, че трябва да приема че се спасявам на моя отговорност. Предполагам и при вас е така.  Стои въпросът

как да убедим някой, който е лъган до полуда да се довери. 

Явно с още лъжи няма да стане.

Първо. Малко и ще ни рестриктират. Рестрикциите винаги са били хубаво средство за дисциплиниране. Рестрикции за пътуване, рестрикции за работа, рестрикции за свобода в най-елементарен вид. Но за да се въведат с пълна сила, трябва гръбнака на хората да е строшен. Да е направен на сол. Рано е. Трябва още гърч, страх и невроза.

Второ. Ще ни противопоставят. Противопоставянето на хората също е опция, но не минава по план. Противопоставянето ще доведе до едни много втвърдени ядра на противници и поддръжници. Като ултраси във футболни агитки. Когато се заговори за масова ваксинация преди няколко месеца 85% от хората бяха против. Сега е някъде по равно, ама само на хартия. Истината е, че

едва ли повече от една трета ще навият ръкав за инжекцията. 

Трето. Икономическа принуда. Още един локдаун и ще разберете какво искам да кажа.

И с величествената рекламна кампания няма да стане. Ще видите. Никой няма да се трогне от послания, в които разревани баби виждат внучетата си, шумни компании които пият безалкохолна бира на свобода и доктори, които възторжено изхвърлят през прозорците на болниците кислородни апарати, защото никога повече няма да им потрябват. Такива хватки може и да са адекватни за продажба на майонеза, но дотам.

Ако искате да набоцкате българите… Момент? Кои сте вие, които толкова стръвно искате това?

  Автор: Емил Йотовски

 Източник: novini.bg