Ще изпълни ли най-после кметът на София Йорданка Фандъкова многобройните си обещания, че Борисовата градина ще бъде защитено от всевъзможни инвеститорски апетити чрез изготвянето и приемането на подробен устройствен план? Ще спази ли столичната община ангажимента си да върне имоти, които в годините на демокрацията преминаха в частни ръце? Ще застане ли градската управа с действия, а не само на думи зад многобройните призиви да се ограничи достъпът с автомобили до парка? Или всички обещани мерки, включително и многобройни предизборни, ще останат само лозунги?
Всички тези въпроси стоят без отговор повече от две години, откакто публично бе представен първия вариант на проекта за нов устройствен план на Борисовата градина. Той е изготвен от фирмата на архитект професор Атанас Ковачев, спечелила общински конкурс. Планът бе огласен на 5 юни 2019 година под егидата на главния архитект Здравко Здравков и в присъствието на Фандъкова. А самото решение за изготвянето на ПУП бе взето от столичния Общински съвет пет години по-рано през 2014 година. На събитието преди две години присъстваха повече от 500 души. Огромният интерес и множеството въпроси и становище показаха, че софиянци не са никак безразлични към бъдещето на този паметник на градинско-парковото изкуство, както и че смятат да контролират намеренията на общината и да търсят сметка за разминаванията между думи и дела.
След представянето на ПУП А бе съобщено, че жителите на София в двуседмичен срок да внесат възраженията и коментарите си относно проекта. От направление „Архитектура и градоустройство“ към Столична община дори обявиха 26 юни 2019 година като втора дата за обществено обсъждане на сътвореното от професор Ковачев, но след първото представяне на документа на пети юни, нещо се случи и темата излезе от дневния ред на управляващите в София. Без и досега тя да се върне в него.
В навечерието на втората годишнина от липсата на последващи действия изданието „СЕГА“ зададе въпроси на Столична община, свързани с Борисовата градина, но отговори на този етап няма.
Сред възможните обяснения за мълчанието е, че документът, представен от професор Ковачев, бе предложен сериозни критики от жителите на София. Например те се обявиха срещу почти всички планове за строителство в Борисовата градина, предвидени от архитектурния комитет. Като абсолйтно неприемливите бяха посочени намерението на Ковачев за възстановяване на тъй нареченото Климатично училище в близост до Маймунарника, съществувало до 30-те години на 20-ти век, в плановете за строеж на Музей на Зелена София на булевард „Драган Цанков“ на мястото на автокъща „Капитолия“, проект за възстановяване на ресторант „Тенекиите“ за строеж на културен център в района на гара Пионер и така нататък.
Друг призив бе столичната община да направи всичко възможно да се върне земи и имоти в Борисовата градина, от които градската управа се отказа преди години – общо около 300 декара. Като задължителни за решаване казуси бяха посочени възстановяването на собствеността на Къпалнята „Мария Луиза“ и на Летния театър, премахването на автокъща „Капитолия“ от общинския терен под нея и други.
В изборната 2019 година, в която спечели четвъртия си мандат, кметът Фандъкова се показа като много загрижена за съдбата и бъдещето на Борисовата градина. Дни след представянето на ПУП-а тя публикува дълъг списък с искания за преработка на проекта на архитект Ковачев, като обеща лично да ги внесе. Тогава тя призова документът първо да бъде преправен и след това да се организира общественото му обсъждане. Списъкът включваше предложение да не се възстановява сградата на Климатичното училище, а теренът да бъде запазен като част от зелената система. Конната база и базата на Спортна София трябваше да останат на местата си, на които са и да не са местят в Ловния парк както предвиждаше новия проект. Тя подкрепи и искането да не се строи Музей на зелената памет на мястото на автокъща „Капитолия“. Самата автокъща пък трябваше да се премахне Фандъкова се обяви против застрояването на имота на бившия ресторант „Тенекиите“. Друго важно нейно желание беше да не се допуска създаването на нови паркови оси към Братската могила от стадион „Юнак“ към розариума, както и да се подобри структурата на веломрежата в парка на местата на връзка с околните територия. Две години по-късно нищо от това все още не се е превърнало в официално решение на общинския съвет. Не е ясно и дали тези промени са нанесени в документа, изготвен от екипа на професор Ковачев.
Междувременно въпреки липсата на съвременен устройствен план на Борисовата градина, властта в София реши да усвои европейски средства, за да ремонтира част от нея.
През октомври миналата година управляващото мнозинство позволи на администрацията да кандидатства по оперативна програма „Региони в растеж“ за финансиране на ремонт за 9 милиона лева, към които Софийска община да прибави още милион и 300 хиляди лв. Планът е строителните работи да се провежда чрез инженеринг, което означава, че за тях няма да се одобрява архитектурен проект.
С усвоените пари със средства от собствения си бюджет София се готви да направи пълна реконструкция на тъй наречената Историческа част на Борисовата градина – зоната между „Цариградско шосе“, булевард „Пейо Яворов“, булевард „Евлоги и Христо Георгиеи“ и бул „Драган Цанков“. Готви се също да се ремонтира обществената тоалетна при Лятната читалня, да изгражда нова ВиК система, да слага още 129 камери, да възстановява художествената украса, да ремонтира езерото с лилиите и така нататък. Предвижда още до по границите на парка да се засадят и множество храсти, които да служат като шумозащитна стена срещу автомобилното движение.
По време на дебатите стана ясно, че чиновниците напират да похарчат над 10 милиона лева за реновация и строителни дейности без столичани да са наясно какво точно ще се случва в парка. Опозициятао обвини управляващите, че при неприет нов ПУП не е ясно към кой период от историческото развитие на парка ще се опита да го повърне ремонтът. Затова тя призова мнозинството да отложи гледането на доклада до успешното приключване на работата на архитектите Ковачеви. Заместник-кметът по екологията Десислава билева, която бе вносител на доклада за предстоящия ремонт отговори че проектът е внесен в Националния институт за недвижимото културно наследство и че Министерството на културата ще определи към кой период да бъде насочено нейното осъвременяване.
Столичната община няма почти никакъв напредък и по темата за връщането на доскорошните нейни имоти в Борисовата градина, преминали в частни ръце. Особено щекотлив котли е казусът с Лятната къпалня „Мария Луиза“, която вече 15 години пустее.
През пролетта на 2020 година столичната община възложи на собствената си фирма „Софияинвест“ да изготви експертна оценка за пазарната стойност на терена, върху който е изградена къпалнята с изградените върху него сгради и съоръжения. 10 месеца по-късно, през януари тази година, изданието „Медияпул“ съобщи, че за това време общинската фирма дори не е успяла да влезе в имота, за да започне да изпълнява поставените и задачи. От „Московска“ 33 не пожелаха да дискутират и по тази тема.
Автор: Светослав Спасов
Източник: вестник „Сега“
