Интересна аналогия направих днес между Доналд Тръмп и Светиня Му Бойко Борисов /да се свети името Му/. Тръмп отказа да отговаря на „гадни въпроси“ на медиите и прекрати брифинга си, защото не му харесаха журналистическите въпроси. Трябва да призная, че нашият ГМР се справя къде по-добре от американския президент.
Мисирникът, тоест медиите, са напълно овладени от ГМР и Шиши. Свободни медии с изключение на „Евроком“ и няколко малки регионални телевизии, няма. Дори Сталин би се впечатлил от пълното овладяване на журналистическата мисъл. Всички читави разследващи журналисти бяха натирени от националните медии, а на тяхно място се сложиха удобни журналиститутки, които ГМР без срам и свян нарича в лицето им „мисирки“.
И бих казала, че взаимно си се заслужават, ако резултатът не беше промиване на съзнанието на хората и пълен контрол върху информацията. Защото има много части от България, в които има единствено ефирни телевизии, а хората нямат достъп до интернет.
Цялата информация получават от проправителствените удобни журналиститутки и съответно с ежедневното набиване на канчето, са промива и съзнанието им. Както казва хер Г.: „Една лъжа, повторена сто пъти, става истина!“. Трябва да призная, че гербавите са достойни негови ученици и прилагат стръвно методите му за политпропаганда. Което не е и за учудване, защото голяма част от тях са бивши кадри на БКП и то от най-лошите, от които дори родната им партия се погнуси.
Много хора се питат защо няма реална опозиция, защо Президентът мълчи, защо никой не организира съпротива. Това е отговорът – защото информацията е строго контролирана и дори нещо да се прави, то не излиза като новина. А троловете на ГЕРБ, контролирани от някой си Паунчо, бълват фейк-новини и компромати в социалните мрежи, за да се разводни информацията и да не вярваме на никого. На брифингите и пресконференциите се канят само удобни журналисти. А който не мълчи, го изритват незабавно.
Затова трябва да се научим да виждаме истината. Да виждаме искреността, доблестта и моралът, дори когато за тях не пише на първите страници на свинските и пик-ливи медии. Да се научим да се доверяваме на почтените, а не на най-много тиражираните. Защото всеки, който е по страниците на гербавите мнения, по презумпция е купен от тях и не е реална опозиция, нито пък мнението му може да бъде обективно.
„1984“ не е роман, а ръководство за гербавите. Съпротивата е наш дълг! Защото имаме само една Родина! И сме длъжни да я пазим за бъдещето!
Елена Гунчева
