Когато властта не е политическа, политическият анализ бързо опира в своите ограничения. Например: когато някой власт-имащ очевидно не действа под подтика на разума, тогава става неприложима любимата на политолозите концепция за „рационален избор”. Какъв рационален избор там, където отсъства рацио?
В подобни ситуации някакъв психологически или културно-семиотичен подход дава по-добри резултати. В случая с бурното развитие на управлението на ГЕРБ към текезесарско-милиционерски тип диктатура – културно-семиотичният. Оказа се – да, началник; и да – от местен калибър.
Малко след него се появиха гостите от столицата. Мъжете гербери – в лъскави бай-тошовски костюмчета. За по-голяма прилика с едновремешната номенклатура са си сложили ръцете отзад, върху задниците. Около тях кръжат лелки-герберки, одрали кожите на партийни секретарки на АПК от края на 80-те.
Не се минаха и 30 години – а тия са си пак тук и са си пак същите.
„Гледай, викам си (на акъля, както казват местните), тия колко бързо стигнаха древните комунистически модели. Кога беше, когато започнаха да мислят и говорят като дребна номенклатура на БКП – и кога започнаха да изглеждат като такава?”.
Чак се сетих за презрителната реплика на Каренин към жена си Ана: „Вашият начин на живот се е отразил на вашия начин на мислене”. Само че при герберските началници процесът е обратен: първо – мислене като секретар на АПК, а после – възприемане на образа на секретар на АПК.
Защо говоря за „дребна”, т.е. дълбоко провинциална (също така – квартална) номенклатура? Защото едно време имаше и „висша” такава, като Андрей Луканов, например, с когото съм се закачал, на руски и английски едновременно, по философията на Хегел.
Хайде сега си го представете: с кой днешен номенклатурчик на ГЕРБ бих могъл да се закачам по философията на Хегел, камо ли – на два чужди езика?
Да ви помогна с представите. Цв. Цветанов? Цв. Караянчева? Це. Цачева? Бо. Борисов? Да поддържат закачки по повод Хегел? На чужди езици?
Do me a favour…
Дребна, ситна, квартална, обслужваща номенклатура – това е нивото. Личи, впрочем, и по начина, по който – съвсем неосъзнато – герберите се опитват да възпроизведат изолацията на Изтока от Запада, само че – в мащабите на София.
Откак те са на власт, наесен посрещаме началото на всяка трудова година в една София, разделена на Изток и Запад. Всичките им ремонти са разположени така, че между двете да има минимални възможности за преминаване.
Да огледаме положението към днешна дата. Отрязани са основните транспортни връзки между Изтока и Запада: Каблешков на Овча купел, Гоце Делчев на Красно село; Пенчо Славейков на кръстовището с Прага е на практика непроходим. В тази част на двумилионния град проходими са единствено Околовръстното и Гешов, само че и до тях е трудно да се стигне, тъй като този трафик се очаква да бъде поет от кварталните улици. А след като успееш да влезеш в тези пътни артерии – съвсем преставаш да пътуваш.
Блокажът е пълен. Разстояние, което вземам с велосипед за 26 минути, с автомобил отива към 56. Което, на свой ред, е близо до пешеходното време, което съм засичал зимъс (т.е. по снега и леда) – 65 минути.
Всички тези „ремонти”, разбира се, отдавна трябваше да са завършени. Не са. И никой не може да ти каже – кога ще са. Защото – внимание! – при управлението на ГЕРБ изпълнителят диктува на поръчителя, а не – обратното. Защо? Защото изпълнителят винаги се оказва по-корпулентен – и откъм телесност, и откъм власт – от поръчителя. Който, както вече казахме, е ситна, квартална и обслужваща номенклатура. Мисли като такава, изглежда като такава, говори като такава.
А една птица, ако ходи като патка, кряка като патка и плува като патка – значи е патка (английска поговорка).
Добре, че още не са се сетили да издигнат Берлинска – пардон, Софийска – стена между столичния Изток и столичния Запад. Само за момент си представете какви пари биха паднали от рушвети! Може и да се сетят, всъщност, ако започнат да правят точно тия сметки...
Ама били „антикомунисти”.
Лапшу на уши вешают...
Всъщност, огромно количество българи няма нищо против да бъде управлявано от ситна, квартална номенклатура. Така са свикнали, това познават. А ако тази номенклатурка си нарисува отгоре образа на „антикомунист” – и гласоподавателите й са доволни. Гледат се в огледалото, колко са прогресивни, като гласуват за „антикомунисти”...
Такива са, прочее, резултатите от прилагането на културно-семиотичния анализ към власт-имащите. Ако приложим други подходи – криминологичен, да речем, токсикологичен или методите на клиничната психология – резултатите може би ще бъдат още по-интересни.
Евгений Дайнов
