„Следейки медиите в Република Северна Македония, или поне повечето от тях, също както и коментарите в социалните мрежи, човек остава с впечатлението, че българите са по-черни от дявола. Окупатори, фашисти, татари ... (Науката доказа, че българският народ няма татарски произход, но и до днес не разбирам какво не е наред с татарите). Но да видим какво казват аргументите. Както е казал народът: „Пред фактите и боговете да мълчат“. Нека да видим периода от създаването на независима Македония нататък“, пише публицистът Люпчо Куртелов в своя позиция на македонския портал „Трибуна.мк“, представена от Агенция "Фокус" без редакторска намеса.
1. България първа призна независимостта на РС Македония. В момент, за който Шекспир би казал: „Да бъдеш или да не бъдеш“, на 15 януари 1992 г. българският парламент единодушно прие с акламация Декларацията за признаване на Република Македония, като по този начин инициира международната общност да ни признае като независим политически субект. Злобарите коментират: „Те признаха държавата, хората не“. В дипломатическата практика няма такава категория - признаване на народи. Има ли документ например, че държавите, признаващи Белгия, са признали фламандците и валонците поотделно?
2. Руският президент Борис Елцин подписа Декларация за признаване на Македония в самолет на летище София под влиянието на Желю Желев, въпреки че неговият външен министър Андрей Козириев открито подкрепи гръцката страна.
3. Когато Милошевич предложи на Мицотакис окупацията и разделянето на Македония, България решително се застъпи за неделимостта и независимостта на младата държава. И я спаси. В началото на 90-те години много по-възрастният ми приятел Любчо Коцарев (сега покойник) предложи да посетим България и там ме запозна с широк кръг от приятели. В София, в неговия (огромен) кабинет, посетихме адвоката Димитър Попов - бивш министър-председател на българското правителство. Предавам ви това, което съм чул от него със собствените си уши: „Двама (хърватски) офицери от ЮНА, изпратени от Туджман, дойдоха в София и ни информираха за плана на Милошевич да изпрати Трета (Нишка) армия и да влезе отново в Македония. Ние (българското правителство) веднага изпратихме ултиматум до Сърбия, че ако тяхната армия влезе в Македония, ние ще влезем в Ниш. Това ги възпря“.
4. По време на бежанската криза в Косово през 1999 г. Македония беше залята от стотици хиляди бежанци. На нашата територия бяха създадени временни приемни лагери. България финансира един от тях близо до Гостивар. Там бяха настанени няколко хиляди косовски албанци.
5. 2001 г. Трудни моменти за Македония. България ни даде 104 танка. След като свършиха работата си, бяха нарязани на скрап и продадени като старо желязо.
6. В Охрид, близо до градската болница, са построени казарми (къщи) за социално застрашени семейства. Подарък от България.
7. По програмата за подпомагане на развитието България инвестира около 500 000 евро в различни проекти всяка година. По-конкретно - в момента се финансират и се подпомагат центровете за аутизъм в Скопие и Охрид. Дарено е медицинско оборудване на здравни заведения в цяла Македония.
8. През всичките тези години на хиляди студенти от Македония са осигурени места в българските университети. Освен факта, че обучението е почти безплатно
(таксата е същата като за българските студенти), нашите ученици от гимназията получават солидна стипендия и на всички е осигурено място в общежитията.
9. И накрая, една-две думи за тези противоречиви гражданства. Над 100 хиляди души работят в западноевропейски страни, благодарение на „български паспорти“. Представете си, ако тази „армия“ от безработни е у дома, какъв би бил политическият и социален климат в Македония.
Но днес е важно не какво и колко си дал, а колко си успял да се похвалиш, че си дал. Оказва се, че формата е по-важна от съдържанието.
P.S. Вчера Вучич донесе ни донесе 4000 ваксини. Тази сутрин в предаване на една телевизия чувам един гражданин, който екзалтирано коментира: „Вучич е вторият Исус Христос!“
http://epicenter.bg/
