През последните няколко години случаите с изчезнали деца или с деца, станали жертви на педофили, някак трайно намериха място в криминалната хроника. Дълго време историята на шестгодишния Съвестин, мистериозно изчезнал, докато си играел на 6 май 1997 г. пред дома си в жк “Люлин”, не слизаше от вестниците и екрана.
Баща му облепи цяла България с лика на детето в надеждата си да го върне. До днес няма кост и вест от Съвестин. А бащата не спира да го търси... вече 20 години.
Съвестин изчезва по време на игра в кв. „Люлин” на 6 юли 1997 г. Издирвателните действия първо се насочват към иранец и родна проститутка, живеещи на семейни начала. Жената имала дете, което си играело със Съвестин. С днешна дата не се знае къде са тези хора. За иранеца се пуска слух, че е мъртъв, според други сведения е в чужбина. Милозливи полицаи подшушват на бащата, че Съвестин е наблюдаван и отвлечен от бивши командоси, които отдавна са в чужбина. Тази диря не е разследвана от полицията. Така Деянов стига до извода, че МВР няма практика по доказване на търговия и трафик с деца.
„Изчезването на дете, твърди и до днес той, се представя и подработва като “нещастен случай” или като “отношения между бивши съпрузи”. В момента на изчезването на Съвестин двамата със съпругата му са разведени. Има подозрения, че може единият от родителите да е замесен. Отчаян от следственото забавяне с подобни неща и последвалото бездействие, Деянов започва собствено издирване. По сигнал се озовава дори в Арабския свят – при дервишите – надеждата му да открие детето си там се оказва напразна.
През 2012 година от Лион гръмна новината, че изчезналият през юли 1997 г. 8-годишен Съвестин Тодоров Деянов е бил видян и разпознат от българката Диана Йорданова. Тази информация обаче така и не се потвърди отникъде.
Според бащата на Съвестин отвличанията на деца са огромен бизнес за милиарди, който съперничи на мръсния бизнес с наркотици и оръжие. Търговията с деца започва у нас още по времето на ЦК на БКП през 70-те години. Тогава се изнасят оръжие и бебета. Тогава раждаш, даваш 500 лева на ръка в родилния дом, слагаш подпис и бебето ставаше държавно. Българско семейство винаги имаше проблем да осинови бяло дете, къде отиваха тези бебета? Десетки, стотици деца са били изнасяни от България през 70-те и 80-те години на миналия век. Документи за това няма. След демокрацията стана ясно, че без международни канали няма как да съществува търговията с деца.
http://www.faktualno.eu/
