УПРАВЛЯВА НИ ПОКОЛЕНИЕТО “ПАК ПОВТАРЯМ...”

Те пораснаха, остаряха, но пак са тук. Познавате ги по раните на менискуса. Техните думи, действия и провали са повтаряеми.

В тях потъва живота ни. Ще ги познаете по спортния хъс. Хъс, който излиза винаги извън възпитание и логика.

Ще ги познаете по това, че говорят глупости. Но... “пак повтярям...” Ще ги познаете по хвалбите. Хвалби без успехи. Защото играем мач за мач, нали.

Ще ги познаете по парите. Повтарят грешки, правят глупости, даже не играят в реални мачове, даже не заслужават да са в трета лига на познатите ти даже - но някак са богати, направиха пари. Как - не е ясно. Но пак повтарям - законни са. Някак.

Ще ги познаете по липсата на речник, по това че се пипат по чатала, по естетиката на шортите им и по лукса на шушляка им. Естетиката им не струва, от лукс не разбират нищо. Но пак повтарят. Ще ги познаете, че бягат по тъча. Че се излагат, но пак повтарят. Че бият дузпа докато вкарат. Че не спазват правилата. Че не играят честно. Но някак пак са те, същите, повтарят се и всички чакаме пак да са те.

Влизат е тавталогия, пак повтарят, че пак ше повторят. Но ние ги слушаме. Нямаме други герои. В тази липса потъва живота ни

Мартин КАРБОВСКИ

lentata.com