Бях решила да пиша този анализ след втория тур на изборите в неделя. Но ме провокира изказването на Георги Божинов от преди два дни, с което той продължава да атакува лидера на БСП Корнелия Нинова и я призовава "да освободи партията от своето присъствие". Божинов настоява Нинова да поеме отговорност и да подаде оставка.
Сега да видим за какво Нинова трябва да поеме отговорност.
През 2015 година БСП с председател Михаил Миков беше буквално разгромена в местния вот (25 октомври-1ноември). Партията остана без нито един областен град, като отстъпи на ГЕРБ властта върху 3/4 от територията на страната. Присъствието на левицата в местната власт се сведе до 34 кметове на малки общини и около 900 съветници
"Това е тежка загуба, която обаче не кореспондира с внушенията за заличаването на БСП от политическата карта на страната", каза тогава
Миков и това бе мотивът му да не подава оставка като лидер на БСП.
Година преди това, през май 2014 година, БСП със същия председател претърпя пълен крах на предсрочните парламентарни избори. Столетницата се срина до 15%, регистрирайки най-слабия си резултат от началото на прехода. Зад партията застанаха 505 527 избиратели, които вкараха едва 39 депутати в парламента.
"Това е най-тежката загуба на БСП на парламентарни избори", призна Миков и пак се измъкна, като този път прехвърли отговорността за катастрофалните резултати от вота върху съвместното управление с ДПС. Тогава на призивите за неговата оставка Мая Манолова излезе в защита
:"Най-лесно е да се хвърли вината върху един новоизбран председател".
Това бе наследството, което Миков остави на Нинова - изборен погром; разбити структури; уплашена партия, загубила престиж и обществено влияние.
Днес всичките критици на Нинова, които се точат за главата й, ги е хванала амнезията за тези факти. Цялата вътрешна опозиция, придобила този статут заради раздялата си с постове и влияния, нито веднъж не се върна в онези драматични времена, за да намери отговор за своето място в тези процеси.
Никой от нейните гласовите представители не е поел отговорност, не се извинил на партията за катастрофата, която й причиниха.
Напротив, след всеки вот, след всеки партиен форум, в който вътрешнопартийните скандали захлупват политиките, представителите на тази вътрешна опозиция плъзват по медиите.
И хулят. Не противника, не опонента. Не властта. Хулят лидера си.
И отсега чувам коментари и присъди: БСП удари дъното, БСП се сгромоляса, БСП изчезва. И отсега се шушне, че вътрешната опозиция вече се е приготвила още в понеделник след балотажа да атакува, изправяйки Нинова на "позорния стълб".
Да, не могат да ѝ простят, че в желанието си да обнови партията, ги отстрани.
И са слепи да видят, че за три години, откакто Нинова пое партията, БСП спечели президентски избори, удвои присъствието си в парламента, след първия тур на местните се появи отново на картата на България, оцветена от ГЕРБ в синьо в годините, когато Миков беше председател.
И е единствената лява партия в Европа, която бележи ръст и показва възход.
Сега БСП се връща като коректив на ГЕРБ в местната власт с два пъти повече общински съветници. В 91 общини БСП е втора политическа сила. Социалистите печелят в 35 общини, отиват на балотаж в още 55 и в 9 областни града, в два от които имат водещи позиции (Русе, Разград). И то при тоталната доминация на управляващите; при страха, който владее хората; при беднотията, в която са натикани; при окастрени субсидии и всеобщо отчуждение на хората от партийците.
Впрочем най-точното определение за днешното състояние на БСП даде преди дни Харалан Александров "БСП се завръщат, след като бяха в будна кома и нокаут".
Кой набута БСП в будната кома?
И кой я вади сега от там?
Да, резултатът можеше да бъде и по-добър. Щеше да бъде силно, ако левицата беше извоювала знакова победа.
Но колко от критиците на Нинова се ангажираха персонално с предизборната кампания? Нинова прекоси четири пъти държавата, изненадващо направи дори вълна, вдъхна на много места кураж на обезверените. Тази емоция не успя да се излее изцяло в урните, но пробивът е направен. София удвои съветниците си и за първи път от 14 години отива на балотаж.
За това ли ще ѝ искат оставката на Нинова?
Или за това, че изпрати в Русе Пенчо Милков, който има реални шансове да стане кмет? Може би ще ѝ искат оставката за проф.Анелия Клисарова, която въпреки раздорите на БСП във Варна, удвои подкрепата си. Е, за малко не стигна до балотаж, но даде всичко от себе си. И Весела Лечева в Търново не успя да се пребори с партийната машина на ГЕРБ.
А какво направи в това време Георги Божинов във Враца, който цял живот е бил депутат от там? Как допусна кмета на ГЕРБ да спечели със 72%?
Какво направи Михаил Миков във Видин, където БСП е трета?
В Добрич, бастинът на Красимир Янков, БСП отново е трета!
И Явор Куюмджиев в Търговище не успя да извади партията от третото ѝ място.
Тях просто ги нямаше на терен.
В Пловдив Георги Гергов вдигна с 2100 гласа повече подкрепата за БСП, но това така и не можа да изведе партията до балотаж, остава като че ли абонирана за четвъртото място.
Няма друга партия в момента, която да е толкова безпощадна към лидера си. Само си представете някой в ГЕРБ да поиска оставката на Борисов, заради София, или на Карадайъ заради Дулово.
А в БСП с неистово ожесточение неколцина искат да късат ризи публично, за да скрият личните си комплекси и нереализани стремежи за власт.
Само че ако я нямаше Нинова, Столетницата щеще да последва пътя на френската левица и всички те отдавна щяха да са в политическото небитие.
Е, пак ѝ искайте оставката!
http://epicenter.bg
