Посещенията се провеждат само с екскурзовод, организирани са на всеки кръгъл час
Пещерата Леденика е една от най-посещаваните в България. Намира се на няколко километра над Враца и посреща посетители целогодишно.
При близо 30-градусовото лято в края на юни, постоянната температура в пещерата е 8 градуса. Преди входа най-подготвените посетители обличат якета и обуват набързо някой навит в раницата панталон. Докато чакаме предната група да излезе, един по един запъхтени и със запотени стъкла на очилата започват да се показват туристите, разказва репортер на БГНЕС.
Входът на пещерата е на 830 метра надморска височина в Леденишкия увал, дължината й е 320 метра и има няколко галерии.
Пещерата е отворена за посетители още от 1961 г., тогава е и първото ѝ електрифициране, а туристическата инфраструктура е обновена през 2005 г.
Посещенията се провеждат само с екскурзовод, организирани са на всеки кръгъл час, тъй като самостоятелно влизане не е възможно.
Маршрутът минава през тесни процепи и стръмни метални стълби. За разглеждане на всички галерии посетителите трябва да умеят патешко ходене, тъй като част от преминаванията са ниски и наклонени, на места и доста хлъзгави.
Още в първата зала на посетителя му става ясно откъде Леденика е получила името си - тук се е образувала впечатляваща ледена украса - сталактити, сталагмити и сталактони. Образованията носят имена от българския фолклор и приказките - Снежанка, Баба Яга и други, които придават митична атмосфера на пещерата.
При стъпването в Голямата галерия посетителите често ахват. Случва се и при нашата визита - първо се чува „ооо“, после „уау“. Акустиката е изумителна тук са провеждани подземни концерти на Врачанския симфоничен оркестър, превръщащи скалните сводове в естествена сцена.
Преди да се „мушнете“ през процепа на грешника, може да хвърлите монета в езерцето на желанията - синтрово образувание, за което местната легенда гласи, че сбъдва желания.
Леденика е и дом на разнообразен живот под земята — регистрирани са 53 животински вида. В пещерата живеят прилепи, които през есенно-зимния период (октомври–началото на април) хибернират вътре. Среща се и уникалното пещерно насекомо, наричано „светломразец“ — адаптирало се толкова добре към тъмнината, че излагането на светлина е фатално за него. В миналото местни овчари са използвали пещерата за съхранение на мляко и сирене, а по-късно в нея е била съхранявана и бубената станция на Враца. | БГНЕС
