МВнР унизително ридае пред Брюксел, вместо да остро да
реагира на Мицкоски и изтегли българския посланик в Скопие
Велизар Енчев
Чета плахата реакция на българското МВнР на
македонската провокация към страната ни и за сетен път се
убеждавам в безгръбначието на дипломацията ни.
Вместо да отговори с твърд тон на обидните
квалификации към България и българския народ, отправени
от премиера Мицкоски и неговия икономически министър,
българското външно министерство излиза с плаха
декларация, в която се открояват три унизителни за нас
пробойни:
Първо, МВнР категорично отказва да влиза в „подобен
неевропейски и несъвместим с доброто възпитание
тон“...
Точно обратното: дипломацията ни трябва остро да
реагира на Скопие, а не да завира главата си в пясъка.
Добрият тон тук е не само неуместен, но безличен и
издаващ слабост, вместо да демонстрира сила. Та ние сме 13-
вековна държава държава, а не територия, с която може да
се гаври всеки съсед!
Второ, в текста на външното ни ведомство съзирам не
твърд отговор на недопустими епитети и обиди, а умоляващ
Скопие тон, абсолютно неадекватен на ситуацията.
Авторите на този малодушен текст са го писали с едничката
мисъл да не засегнат някого – хроничен порок, дълбоко
вкоренен в речника и делата на евроатлантическата ни
дипломация.
Вместо да чуем ултимативно предупреждение
към Мицкоски, че София може да върне евроветото заради
нестихващата антибългарска кампания, четем поредното
умолително послание: „За пореден път припомняме
ключовото значение на развитието на добросъседски
отношения за европейското бъдеще на Република
Северна Македония...“
В МВнР не разбраха ли, че не СР Македония, а България е
член на ЕС? И не ние, а те трябва да показват и доказват
добросъседството си!
Трето, като безпомощна държавица, нямаща сили сама да
се защити и достойно да отвърне на грозни съседски обиди,
МВнР върши героически ход, от който всъщност трябва да
се срамува.
Та какво по-срамно от това сълзливо изречение в
декларацията на МВнР на Република България: „Нашите
партньори са уведомени за непредизвиканите
провокации, целящи включително разрушаване на
диалога...".
Чета и ме е срам от дипломацията ни, малодушно
търсеща помощ от Брюксел, вместо да предложи на
парламента веднага да върне ветото.
А решението е просто и е в две стъпки: в един и същи ден
България изтегля „за консултации“ в София българския
посланик в Скопие и връчва протестна нота на македонския
посланик в София.
Да видим дали и кога служебният премиер Главчев ще
нареди това на служебния външен министър, който
очевидно се бои временно да изтегли нашия посланик.
Ако наистина е суверенна държава, бранеща своето достойнство, България няма друг полезен ход. Засега.
